Европейската икономика е в криза, сега не е желателно да се правят супер рестриктивни бюджети. 3-те процента дефицит не е самоцел, по време на COVID и след войната в Украйна са вид, че може да се прави адекватна социална политика. Видя се, и че апокалиптичните прогнози не се случиха, не се наложи да се взимат големи дългове. Благодарение на енергийните помощи и други мерки, България отчете най-високият ръст на износа в ЕС, както и най-висок ръст на заплатите в ЕС.
Това каза министърът на финансите Асен Василев пред bTV.
0.8% е дефицитът на касова основа. Въпреки това видяхме, че инфлацията ни е над средноевропейската. Инфлацията у нас идва основно по две линии – на стоките, и на енергията. Цените на храните не падат поради много фактори, свързани с Украйна, заради които и цената на зърното не пада.
Това лято ще продължи тенденцията на спад в цените на храните, ако не стане нещо неприятно с АЕЦ-а в Запорожие, допълни Василев.
В края на месец май бяхме на дефицит от 1.2 млрд. лв., в края на юни излязохме на излишък на 200 млн. Тази събираемост стана по две линии – първата беше очаквана заради корпоративния данък, а втората – НАП започна да работи, и пуска проверки на фирми, които изостават с декларирането на печалбите, и не плащат данък. Тук подходът е по-скоро да се види какво декларира фирмата и какво се вижда в НАП. Става въпрос за предимно големи фирми с над 50 работника, обясни Василев. Себестойността да се направи проверка и да се наложи глоба на малка фирма е по-голяма за НАП от постъпленията за бюджета от проверката на тази малка фирма, обясни министърът.
Чухме апокалиптични картини за енергетиката, пък нищо не е фалирало, направили са си инвестициите, този 1 млрд., който БЕХ ще внесе, е за 2022 г., тоест, това са пари от 2021 г.
И пътища, и влакове, и ЖП-линии ще се строят, всичко това е подсигурено. Проблемът не са парите, проблемът е, че самите министерства не успяха да инвестират тези пари в предходни години. Не успяха реално да си направят поръчките, не успяха да си реализират инвестиционните програми. Сега от тези 8 млрд. има близо 2 млрд. инвестирани. МРРБ например, има бюджет за ремонти от 1.2 млрд. лв., но тук въпросът е дали самото ведомство ще успее да си направи поръчките и ремонтите.
На 1 януари 2024 г. минималната работна заплата ще стане 50% от средната. За догодина е заложено ново увеличение на пенсиите отново със швейцарското правило. Майчинските също се увеличават – втората година става 780 лв., колкото е МРЗ.
ДДС на ресторантьорският бизнес няма да се увеличава, но се предприемат други мерки – всички заплати по банков път, неплащане на сметка в ресторант, ако не се даде касова бележка, и др., допълни Василев.
