Във всички епархии на Българската православна църква ще бъде отслужена тържествена света литургия по повод Васильовден или Сурваки.
На този ден църквата почита Св. Василий Велики – един от ранните християнски философи. Имен ден празнуват в първия ден от годината всички, които носят имена Васил, Василка, Веселин, Веселина, Вълчо, Вeсeлa, Василен, Василена, Василий, Васка, Вълко, Васила, Васо, Васа, Васко, Васка, Весел, Ванеса, Ванина.
Какво повеляват българските обичаи?
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница от точени кори и сирене. В нея се слагат късмет, увити около дрянови клонки, и пара. В дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завърта баницата и всеки получава парчето, което е спряло пред него.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
На трапезата се слагат погача, варен „васильовски“ петел, варено жито, баница с късмети (млин, тутманик, зелник).
Поднася се пача, направена от главата на коледното прасе, или самата глава – сварена. Обредната погача е прясна пита, нашарена само с вилица, със сребърна пара, дрянови клонки или късмети, наречени за всеки от къщата. Приготвят се също кокошка (или пуйка), торта, мед, жито, орехи, ошав. На трапезата трябва да има също чесън и кромид лук.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи. По традиция на този ден се сурвака. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.
Характерни за този ден са маскираните сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, и често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т. нар. Мръсни, Не кръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал – да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга. Правят се не само специални маски и дрехи, но се подготвят и различни съоръжения за вдигане на шум и врява – звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали, тъпани. Любими персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази „сватба“ вървят циганин, мечкар и пр., които отговарят за атракциите, докато „свещеникът“ извършва „венчавката“. Разиграва се истински комедиен театър, понякога има и живи мечки.
Съвременни организирани форми, като фестивала „Сурвакари и кукери“ в Перник, поддържат този народен обичай.
Смята се, че ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна – ще има болести. Каквото е времето на Нова година, такова ще е през целия месец.
