Руският президент Владимир Путин отбеляза своя 70-и рожден ден на 7 октомври. Юбилеят идва в момент, когато авторитарният лидер е изправен пред някои от най-тежките предизвикателства от повече от две десетилетия на власт.
Въпреки безкомпромисното смазване на опозицията и прогонването на активни опозиционни фигури от страната има признаци, че дългогодишният висок рейтинг на обществено одобрение към Путин започва да спада.
Войната дойде в Русия.
Това според социолога Лев Гудков от независимата социологическа агенция Левада се дължи на военната мобилизация, обявена от Путин на 21 септември.
„Ситуацията, доколкото мога да преценя, се е променила коренно“, каза той за Радио Свободна Европа.
„Мобилизацията засяга всички. Обявяването ѝ изцяло промени ситуацията – войната дойде в Русия“.
До частична мобилизация в Русия се стигна, след като руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари, срещна неочаквано силна съпротива от украинските сили, които започнаха бърза и успешна контраофанзива в района на Харков в началото на септември. Тогава руските сили бяха принудени да отстъпят, а Путин обяви мобилизация, след като месеци наред отричаше, че би го направил.
Войната предизвика остра реакция и от страна на Запада, който наложи поредица от санкции срещу Русия и предостави оръжие на стойност милиарди долари на Украйна. Швеция и Финландия официално кандидатстваха да се присъединят към НАТО, а Русия беше изолирана от голяма част от международната общност.
„Путин е в „цугцванг“ (Zugzwang) от 24 февруари“. Това каза бившият депутат от Държавната дума и опозиционен политик Дмитрий Гудков пред Радио Свободна Европа.
„Вечният цугцванг – тоест позиция в шаха, при която всеки ход, който може да бъде направен, само води до влошаване на ситуацията.“
Тактиката на Путин през годините
Владимир Путин оглавява руското правителство през 1999 г. след кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност (ФСБ), а на 31 декември същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността президент след оставката на Борис Елцин.
Оттогава той на практика управлява Русия или от позицията на президент, или на министър-председател. В ранните години на управлението си той използва мощните държавни пропагандни машини, изградени по време на Съветския съюз, за да насърчава ценностите на силно, централизирано правителство и „диктатурата на закона“.
В същото време той демонизира хаотичното десетилетие на 90-те, когато демокрацията, свободата на медиите и самоопределението започват да се превръщат в ключови думи в държавите от бившия социалистически блок.
През последните години обаче Путин „изработи нов сценарий, който използва руската изключителност, национализма, културния консерватизъм и критиките към Съединените щати като дестабилизиращ фактор в международната система в опит да мобилизира на политическа подкрепа“.
Това пише професорът по политика от университета Корнел Валери Бънс в анализ от 2017 г., озаглавен „Перспективите за цветна революция в Русия“. Подобна тактика „разедини руската опозиция, като я принуди да избира между това да бъде патриот или предател“.
От 2012 г. насам Кремъл използва поредица от все по-строги закони за „чуждестранни агенти“, с които на практика определя всички политически дисиденти като предатели. Емоционално натовареният термин от епохата на Сталин се превърна в разделителна линия за обществото, въпреки усилията на някои либерали да го превърнат в почетен знак.
Политическите дисиденти в Русия могат да очакват, ако не затвор, то поне презрение и осъждане от съседи, роднини, колеги и работодатели, както и тормоз от защитници на Кремъл.
В периода преди войната правителството на Путин разби всички форми на организирана политическа опозиция. Опозиционният лидер Алексей Навални беше хвърлен в затвора, след като стана обект на почти фатално отравяне през август 2020 г. По-късно същата година разследване на Белингкат, Шпигел и Си Ен Ен, установи, че всички участвали в отравянето или подготовката му са служители на ФСБ – руските тайни служби, наследили КГБ.
Фондацията за борба с корупцията на Навални и неговата мрежа от регионални офиси бяха обявени за „екстремистки“ и след това бяха затворени. Много от най-активните му поддръжници избягаха от страната под заплахата от наказателно преследване.
Други независими обществени организации, които преди това са служили като място за несъгласие или опозиционни мрежи, като общността за човешки права Мемориал, станаха цел на Кремъл по подобен начин и принадлежността към тях беше приравнена с предателство.
Всичко това допринесе за почти безпрепятственото разпространяване в страната на тезите на Путин за войната в Украйна.
Спада ли одобрението
Според някои наблюдатели информацията за военни престъпления от руски военни в Украйна са оставили руското общество равнодушно.
„Как реагира руското общество? Не е реагирало. Или почти никак“, пише академикът и член на естонския парламент Михаил Лотман в есе за руската служба на Радио Свободна Европа. „Без възмущение, без масови протести“, добавя той.
„Престъпната война на Русия в Украйна извади на преден план такива характеристики на руското общество, в каквито дори най-известните русофоби не са го обвинявали“, казва още Лотман.
Социологията също показва, че подкрепата за Путин не спада през по-голямата част от годината. „След началото на войната в Украйна всички показатели [на одобрение] се повишиха“, казва социологът от Левада Лев Гудков. „Хората се почувстваха уверени, изпитаха чувство на гордост от демонстрацията на сила и военна мощ“, казва още той.
Левада регистрира рейтинг на одобрение на Путин от над 80% през по-голямата част от 2022 г. През август числото достига 83%. През септември обаче, когато Украйна вече е започнала ефективна контраофанзива, одобрението за Путин пада до 77% за пръв път от много време.
Тогава руските граждани, които одобряват Путин, все още са повече, отколкото през месеците непосредствено преди нахлуването в Украйна, но военните неуспехи и по-специално мобилизацията оказват влияние, подчертава Гудков.
„Смятам, че след мобилизацията ситуацията ще се промени бързо“, казва той.
Промяната за един обикновен руснак
Едно от лицата на тези процеси, които могат да се наблюдават в руското общество от началото на годината, е Тимур Сайфулмулюков. Той е 35-годишен женен инженер по пожарна безопасност в сибирския град Томск. Преди 24 февруари той е категорично аполитичен, дотолкова, че новината за началото на инвазията дори не стига до него до следващия ден. Когато научава за това, реакцията му не е възмущение, а „някакъв вид апатия“.
Чувстваш се неспособен да направиш нещо.
„Чувство на безнадеждност“, казва той в интервю за „Сибирски реалии“.
„Чувстваш се неспособен да направиш нещо. Не чувстваш собствената си роля във всичко това. Чух за онези, които не бяха съгласни с режима на Путин. И чух, че са заведени наказателни дела срещу тях и са били вкарани в затвора. Това провокира две неща – от една страна, мислиш, че нищо не може да се направи, но от друга мислиш, че нещо трябва да се направи“.
През цялото лято Сайфулмулюков остава пасивен и мълчалив. До 24 септември, когато след съобщението на Путин за мобилизация той марширува до средата на главна улица в Томск и блокира движението, докато държи ръчно изработен знак с антивоенни лозунги. Задържан е след около две минути и по-късно е обвинен в нарушение на пътното вижение и в „дискредитиране на въоръжените сили“.
Сайфулмулюков казва, че съпругата му не подкрепя решението му да протестира.
„За нея е психологически трудно“, каза той. „Преди това обсъдихме нашата лична отговорност за случващото се у нас и стигнахме до различни изводи. Чувствам тази отговорност, но тя… Добре, тя чувства някаква, но смята, че нищо не трябва да се прави. Нямаме начини да влияем и няма смисъл да рискуваме живота си“.
Възражда ли се опозицията
Руският политолог Владимир Гелман, който преподава руска политика в университета в Хелзинки във Финландия, казва в интервю за „Медуза“, че индивидуалните действия не са достатъчни за създаването на активни протести.
„Протестите изискват координация и сътрудничество между различни хора. И ситуацията в това отношение [в Русия] е лоша“, казва той.
По думите на експерта местните протести могат да бъдат организирани с авторитета на лица, известни в общността, и чрез използване на местни мрежи за споделяне на информация. „Но потенциалът на тези протести не надхвърля единични случаи“, добавя Гелман.
„Потенциалът за координация беше рязко ограничен дори преди февруари 2022 г.“, казва той. „Властите разбраха заплахите, които произтичат от всякакви организирани структури и се опитаха да ги отслабят по всякакъв възможен начин. И успяха.”
Тази ситуация също изглежда се променя. На 4 октомври главните сътрудници на Навални обявиха, че възобновяват работата на мрежата му в Русия във формата на нещо като подземен координационен център за противопоставяне срещу Путин и войната. Каналът в Телеграм „Сирена“ съобщи, че екипът на Навални е взел решението заради „отслабването на позицията на режима на Путин след седем месеца война и мобилизация“.
Също така по думите на Лев Гудков изследванията на Левада център показват, че все по-голям брой руснаци, които са останали в Русия, имат достъп до информация от източници, които не се контролират от Кремъл – като канали в Телеграм, например, и съзнателно се стремят да заобиколят държавната цензура.
Гудков казва, че процентът на хората, използващи „алтернативни канали“, се е повишил от 7-8% само преди няколко месеца до 22% сега.
Опозиционният политик Дмитрий Гудков също смята, че ситуацията изглежда различна спрямо „еуфорията“ от превземането на украинския Крим от Путин през 2014 г.
„Когато гледах жалките физиономии на бюрократите и депутатите, които се събраха в Кремълския дворец на конгресите по покана на Путин, не видях никаква радост там“, казва той пред Радио Свободна Европа. Става дума за речта на Путин от 30 септември, която имаше за цел да формализира международно непризнатата анексия на четири частично окупирани украински области.
Рано е, каза Гудков, да се говори за „разкол в елитите“, но системата на Путин се „клати“.
„Разцепление със сигурност ще се случи“, добави той, „защото сега вече виждаме формирането на конкуриращи се центрове на власт“. Засега обаче „всичко все още се върти около Путин“, казва Гудков.
