Витаутас Ландсбергис – политик, изкуствовед, музиковед, есеист, /1932/
Произход: Литва, интелектуално семейство
Образование: Държавната консерватория – Вилнюс
Интереси: преподаване, музика, музикална история и теория, шах, политика
Известен с: професор по музика, член на редколегията на Литовската енциклопедия, секретар на Съюза на композиторите на Литва, председател на литовската шахматна федерация, основател на литовското движение за независимост „Саюдис“, два пъти председател на Литовския Сейм, председател на Върховния съвет на Литва, евродепутат
Признание: известен е като човек, който има огромни заслуги за литовската независимост, Джордж Буш го нарича „Шампион на свободата“
Понякога стават чудеса – един умен и морален човек влиза в политиката и тя вече не е така мръсна. Така е с Витаутас Ландсбергис, през 1988 той създаде литовското движение „Саюдис“, а после обяви и защити независимостта на Литва. Ричард Никсън казва за него: „Този музикант беше силен лидер – говореше пианисимо, но действаше форте“.
През 1988 в Литва, Латвия и Естония се създават масови народни движения. Те отначало са за автономия в рамките на СССР.
„Смятахме, че така някога ще станем като Полша – истински независими“ – казва Ландсбергис. Тогава той, музикантът, е начело на „Саюдис“, а в Латвия и Естония има Народен фронт. Целите са еднакви, но най-категорични и последователни са литовците – точно заради непреклонната принципност на Ландсбергис.
Времената са динамични, страните от Източния блок бягат към независимост, демокрация, членство в НАТО и ЕС. И Балтийските държави искат да скъсат с Москва, но нещата са по-сложни, макар че новите движения са популярни, издават вестници и печелят избори.
През 1989 г. Ландсбергис е върховен депутат и въпреки лъжите на Горбачов доказва, че има тайни протоколи към пакта Рибентроп-Молотов, тоест Литва, Латвия и Естония имат законно право на независимост. И през 1990, като председател на Върховния съвет на Литва, я обявява. Гласува се и нова конституция, която отменя съветската.
Ландсбергис казва на Горбачов, че Литва е готова да сътрудничи със СССР, но отговорът е: „Не ви признаваме, вие сте наша провинция и трябва да сте послушни, ще предприемем силови действия“.
Московските старци налагат икономическа блокада, макар трудно, Литва се справя, но идват преките провокации. „Граждани“ искат да нахлуят в Сейма [парламентът на Латвия – бел. ред.], а руски командоси завземат държавни институции. В телевизията стрелят по мирни литовци, загиват 15, стотици са ранени. Има 8 убити и в Рига, Латвия.
На другия ден цяла Литва е на улицата, Ландсбергис е с хората, а като защита срещу страха ги подканва – пейте! След силен международен натиск, Горбачов изтегля окупационните войски. И още твърди, че не е давал заповед за тази акция, но от първа ръка се знае, че лъже.
Литва е страна със сложна съдба. Литовското княжество се създава през 13 век и достига разцвет след 1569, като част от Жечпосполита, полско-литовска държава с общ крал и общ Сейм, поделена в края на 18 век между Русия, Прусия и Австрия. После за малко си връща независимостта, но през 1939 идва „ограничен съветски контингент“ и тя става част от СССР.
През 1941 в Литва се създава временно правителство, но никой не го признава, включително германците. Въпреки това, членовете на Литовския фронт се бият на немска страна срещу Русия, а се твърди, че участват и в антиеврейски акции.
През 2000 г. Витаутас Ландсбергис, спикер на Сейма, предлага да се признае това правителство за законно, решението е взето с огромно мнозинство. Президентът обаче не го подписва поради външен натиск, а някои обвиняват Ландсбергис в антисемитизъм. Не знам обаче как това се връзва с факта, че през немската окупация семейството му спасява еврейско момче и майка му е обявена за „Праведник между народите“ в Израел.
Витаутас Ландсбергис е роден в Каунас през 1932, расте с шах и музика, учи консерватория във Вилнюс. После преподава, член е на редколегията за Литовска енциклопедия, участва в управата на Съюза на литовските композитори и е почетен председател на Литовската федерация по шахмат. Ландсбергис издава над 30 книги, включително поезия и проза, и е сред най-големите интелектуални фигури в Литва.
Но през 1988, на 56, зарязва всичко и става политик.
„Не съм мислил – ще стана политик, просто правехме, каквото трябва, всички искахме да живеем в по-добър свят“, казва той.
През 1990 Джордж Буш го поставя като „шампион на свободата“, заедно с руснака Андрей Сахаров, с поляка Лех Валенса и чеха Вацлав Хавел.
Ландсбергис има изключително точна представа за Русия. Той поставя под съмнение дори нейната законност, като казва: „Русия по-скоро е незаконна – тя свали царя, уби го заедно с децата му, каква е тази държава?“
През 2009 предупреждава, че Русия се връща към сталинизма и опитва да пренапише европейската история. През 2021 в интервю за полско радио отсича: „Русия е изключително болна империя!“
А после вбесява руснаците с искане Литва да бъде възмездена финансово за бедите, причинени от руската окупация. Сумата, по различни методики, е между 20 млрд. евро и 800 млрд. долара.
След като успешно работи за членството на Литва в ЕС и НАТО, през 2004 Ландсбергис е евродепутат, настоява ЕС да признае престъпленията на сталинския режим за равни на нацистките. Не успява – в ЕС левичарските настроения, винаги готови да се мазнят на Русия, са твърде силни.
Това ще се разбере един ден, но на каква цена? И къде ли ще е тогава литовският висок интелектуалец и политик Витаутас Ландсбергис? Когато пиша този текст, той е на 89 – подозирам, че дълбоко в себе си вече слуша само най-вълшебната небесна музика.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
