Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса – дали да има стриптийз в хотел Русия.
– Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! – казва млад служител.
– Доообре, но на кого да възложим тази задача? – пита полковник Судаев.
– Да я възложим на Зина Ивановна! – предлага Никанор. – Млада е, нека се развива!
– Не, не! Баща й е с неясно минало…
– Тогава Полина Фьодоровна!
– Луди ли сте? Чичо й е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам – Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена „Ленин“! Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен взор в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:
– Аз не разбирам – какво му харесват на това американците?!