Иванка Балабанова – жената, която отдаде живота си, за да се грижи и за да вдъхновява маестрото на словото Ивайло Балабанов, си отиде от този свят, но благодарение на нея в българската литература ще останат вечните стихове на поета, пише haskovo.live.
Според нейни близки смъртта е настъпила след нелеп инцидент.
Съпрузите имат две деца – дъщеря Неда и син Димитър.
Поклон пред паметта на жената, която предизвика класика да напише откровението „Очи“, с топлото посвещение „На Ваня“
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам защо красотата й, Господи, бяла,
на човека със малката, черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й бялата там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай…
Ивайло Балабанов – „Очи“
