Средата на сигурност през 2022 г. е била сериозно влошена заради непредизвиканата агресия на Русия към Украйна и военните действия могат да ескалират и обхванат и други държави.
Това са част изводите от годишните доклади на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Служба „Военно разузнаване“, публикувани от Министерския съвет. В тях военната агресия на Русия срещу Украйна се посочва като основната заплаха за сигурността на страната и света.
Това се случва на фона на разговорите между подкрепящите правителството ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за работата на службите. От ПП-ДБ настояват за персонални промени и имат готови законопроекти за структурни промени. За кадровите промени в службите обаче се изисква съгласието на президента, който назначава шефовете им.
ДАНС и ситуацията в АЕЦ „Козлодуй“
„Военните действия запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия, като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване“, пише в доклада на ДАНС за войната, която Русия води в Украйна от февруари миналата година.
Според данните на службата процесите водят до промяна на основни енергийни и транспортни коридори и генерират значителен бежански поток към Европа, който създава допълнителни предизвикателства за приемащите държави.
ДАНС отбелязва още, че действията на Москва през миналата година създават предизвикателства за поддръжката и модернизацията на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“.
„Повишените цени на енергоносителите имат силен проинфлационен ефект и създават значителни социално-икономически предизвикателства“, посочват от ДАНС.
Хибридна война и активизиране на руските служби на Балканите
„За постигане на целите си в европейските страни Кремъл продължи да използва широк инструментариум от хибридни средства“, пише в доклада на ДАР.
В този на военното разузнаване пък се казва, че „Кремъл не постигна първоначално поставените си цели да овладее в рамките на няколко дни конкретни зони и райони украинска територия“, да блокира ефективно Киев, да предизвика смяна на централната власт в Украйна и „да създаде плацдарм за последващи действия на конкретни вторични направления на запад“.
В доклада се отбелязва още, че бойните действия са преминали през няколко фази с постепенно редуциране на линията на съприкосновение до настоящия фронт на активни бойни действия и „върху цели от предимно цивилната критична инфраструктура“.
От военното разузнаване посочват, че западната всестранна подкрепа е жизненоважна за оцеляването на украинската нация.
Тази служба и ДАНС също така отбелязват напрежението в отношенията между България и Северна Македония и ролята на Русия в региона.
Според военното разузнаване Москва е „имала индиректни опити да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия“. Заедно с това е отбелязано, че активността на руските специални служби се е повишила значително през 2022 г. в държави от Западните Балкани.
От контраразузнаването посочват, че продължава използването на „инструменти на „меката“ сила“ в сферите образование, наука, култура и религия, както и на целенасочени информационни операции за формиране на определени обществени нагласи, пропагандиране на тези, дезинформиране, създаване и експлоатиране на социални разломи, всяване на страх и недоверие и др“.
Службите отбелязват и експулсираните от „кабинета Петков“ през 2022 г. 70 души от персонала на руското посолство в София.
Една от декларираните цели на кабинета с подкрепа от ПП-ДБ и ГЕРБ с премиер Николай Денков, беше затвърждаването на прозападната ориентация на страната. Според двете партии тя е била застрашена заради липсата на редовно правителство и управлението на служебни кабинети на президента Румен Радев.
