Снимка: Bloomberg |
Нетрадиционните икономически политики на турския президент Реджеп Тайип Ердоган предизвикаха истинска катастрофа.
Турция страда от криза на платежния баланс, нарастваща бедност, висока безработица и ускоряваща се инфлация. Към момента на писането на този коментар, турската лира е изгубила около 70% от стойността си спрямо долара през 2021 г., а около 33% от този спад е само през ноември. Това носи опасност не само за Турция, но и за съседите ѝ – и е от най-голям интерес за Европейския съюз да стабилизира страната и да я прикрепи отново към Запада, пише главният инвестиционен директор на Lioness Capital Асли Карахан-Ай за Politico.
Добрата новина е, че ЕС има инструмент, който може да използва, за да постигне това: еврото. ЕС трябва да предложи на Турция възможността частично да приеме еврото, без да става страна членка на ЕС, в замяна на политики, които биха възстановили сериозно увредените демократични институции в Турция.
Защо да прави това ЕС? Защото, макар че Турция не е чужда на политически и икономически кризи, този път имплозия вероятно ще погълне и ЕС заедно с нея. Турция е приела повече мигранти и бежанци от всяка друга страна в света – 3,6 млн. души – и дълбока икономическа криза почти сигурно ще освободи нова вълна от имигранти към ЕС.
Подобно споразумение ще дойде и със значителни предимства за блока. Ще даде на еврото повече международна тежест – често споменавана стратегическа цел, особено ако споразумението по-късно бъде възпроизведено, за да стабилизира други регионални съюзници като Ливан или може би дори Украйна.
Турция има мащабна икономика, която се равнява на около 5% от БВП на еврозоната. Елиминирането на валутния риск ще подкрепи и двустранната търговия и инвестиционните потоци и ще помогне на европейските компании да разширят присъствието си в Турция, наемайки сравнително евтината, млада и производителна работна сила, докато веригите на доставки се изместват от Китай.
По-важното е, че ако се позволи на Турция да приеме еврото, това няма да прекрачи никакви политически червени линии на съюза. Няма да включва свобода на движението за турци в Европа, участие на Турция в Европейския парламент или друга европейска институция и със сигурност – не и пълноправно членство в ЕС. Споразумението няма да изисква промени в договорите на ЕС и ще пасне добре на идеята на блока за стратегически „привилегировани отношения“. Ще сведе до минимум риска Турция да стане все по-ислямистка нестабилна държава в периферията на Европа.
Но какво точно означава частичното приемане на еврото? Правният прецедент за това – което се нарича „парично споразумение“ – вече съществува между ЕС и Андора и Сан Марино, две микродържави, които не са част от ЕС, но за разлика от Турция са част от митническия му съюз. С парично споразумение Турция ще се си спечели правото да приеме еврото като свое законно платежно средство и да издава евро монети – банкнотите са печатат само от Европейската централна банка.
В този сценарий ЕС няма да поема дълг на Турция, а Анкара няма да получи място в управителния съвет на ЕЦБ, докато не отговори на всички 5 критерия от Маастрихт, свързани с инфлацията, бюджетния дефицит, съотношението дълг към БВП, обменните курсове и дългосрочната стабилност на лихвите.
Реалистично погледнато, Турция едва ли ще успее да отговори на тези критерии поне още 1-2 десетилетия, може би дори по-дълго. И ако и когато го направи, мястото ѝ в управителния съвет на ЕЦБ ще бъде ограничено само до статут на наблюдател, което реално не ѝ дава никаква власт над паричната политика.
В замяна на това, че ще позволи на Турция да се присъедини към ЕС само парично, Брюксел трябва да поиска демократични реформи, включително възстановяване на свободата на медиите (традиционни и онлайн), освобождаване на стотици журналисти и политици, наблюдаваща роля в изборите в Турция, възстановяване на административната и академична независимост на университетите и приватизация на държавните банки, за да се намали корупцията и непотизмът.
Защо едно подобно споразумение би било привлекателно за Турция? Разбира се, тя ще загуби гъвкавостта си да девалвира валутата си, за да засилва конкурентоспособността ѝ следващия път, когато се изправи преди икономически затруднения. Но приемането на еврото ще реши и редица проблеми за турската икономика, премахвайки хроничния ѝ проблем с инфлацията и правейки страната привлекателна дестинация за инвестиции с ниски лихвени проценти, висок растеж и без валутен риск.
Освен това ще бъде сравнително лесен преход. Около 55% от турските банкови депозити вече са деноминирани в чужда валута – основно в евро и щатски долар. Търговията между Турция и ЕС вече е голяма и расте след две десетилетия на митнически съюз. През 2020 г. търговията с ЕС е формирала 41% от турския износ и 33% от вноса. Приемането на еврото ще ускори и привеждането на турския финансов сектор към европейските банкови и финансови закони и регулации, увеличавайки доверието в сектора.
Ако се изпълни правилно, приемането на еврото може да бъде завършено за по-малко от година за разлика от замиращия процес на членство на Турция ЕС, който се влачи вече десетилетия. За сравнение, след като Еквадор прие щатския долар през 2000 г., еквадорските сукреи спряха да бъдат законно платежно средство по-малко от шест месеца по-късно.
И накрая, за вътрешнополитически цели приемането на еврото от Турция би било мощна икономическа и политическа котва, символизирайки входния билет на страната към евентуален просперитет на европейско ниво. Въпреки че ще бъде като цяло символично без реално икономическо влияние, наличието на евро монети с лика на основателя на светската държава Мустафа Кемал Ататюрк ще бъде популярно сред турското общество. Това може да помогне да се преодолее безумната националистическа съпротива в страната.
Често се твърди, че човек никога не трябва да оставя една криза да отиде на вятъра. Паричните проблеми на Турция предоставят на Брюксел и Анкара възможност да рестартират ударените отношения, да задълбочат търговията и да укрепят икономическите връзки, докато в същото време избягват политическото минно поле, което представлява членството на Турция в ЕС.
ЕС трябва да приеме Турция в паричния си съюз, а Турция с нетърпение трябва да се присъедини. Ататюрк без съмнение би одобрил това. А с неговите интелигентни, пронизващи очи и енигматична усмивка – би изглеждал добре на евро монетата.
