Тревожна статистика на СЗО сочи, че над 300 милиона души по света страдат от депресия.
А за 48% от българите стресът се е превърнал в неразделна част от ежедневието. Особено податливи са хората, живеещи в големите градове, показват данните от национално проучване на „Алфа Рисърч“.
[ad id=“225664″]
Според психолозите, менталните усилия, които човек полага за предвиждане и контрол на дадена ситуация, се възприемат от организма като реално случващи се и го поставят в режим на справяне с проблема, пише dir.bg.
Вътрешното напрежение, което изпитваме, се изразява в раздразнителност, агресия, загуба на концентрация, сухота в устата и дехидратация.
Дори минимални нива на дехидратация могат да афектират работните резултати. Не бива да забравяме, че чувството за жажда се появява чак, когато дехидратацията вече е факт, а тялото и умът страдат. Крайните резултати са умора, намаляване на ефективността, раздразнителност, затруднение в осмислянето на информацията, увеличени нива на стрес и др.
„Много хора не си дават сметка, че има пряка връзка между стреса и липсата на добра хидратация на организма“ – коментира Кремена Станилова, психолог, психотелесен психотерапевт и преподавател в Български Институт по Неорайхианска Аналитична Психотерапия (БИНАП).
Според психоложката, през последните години зачестяват паническите разстройства, като резултат от начина ни живот и на индивидуалните особености на характера.
„Постоянният стрес често води до адренална умора в надбъбречните жлези, а в резултат на това се нарушава водно-солиевия баланс в тялото и се появява дехидратация.
Ето защо хора, които по характер са тревожни или притеснителни, е нужно по-често да приемат вода като начин да понижат нивата на стрес в организма и да реагират адекватно при стресови ситуации“, съветва Станилова.
