Подмамили са руската армия на юг, а са нападнали на изток. До това изречение се свежда основният разказ за украинската контраофанзива. Тя започна преди десет дни, но първият ѝ по-голям успех беше отчетен във вторник.
За конкретните действия се знае твърде малко, украинските власти призовават към „информационна тишина“. От основните места на действието не пристигат видео кадри, няма ги и обичайните сателитни снимки. Президентът Зеленски каза, че има „добри новини“ от района на Харков, но че сега не е време да се говори за „населените места, в които се е върнал украинският флаг“.
Указанието на Зеленски се спазва, но някаква информация все пак си пробива път.
Ето я накратко, заедно с предисторията:
- На 10 август Украйна бомбардира руска военна база в превзетия Крим. Тя пое отговорност за ударите едва на 7 септември;
- На 29 август Киев съобщи, че е пробил първата линия на руската защита на юг, в Херсонска област и призова за „информационна тишина“;
- През август и в първата седмица на септември Русия изтегли някои от най-силните си части от източния фронт, за да укрепи позициите си на юг;
- На 6 септември стана ясно, че Украйна напредва не на юг, а на изток;
- На 7 септември се изясниха някои от населените места, в който Украйна извършва реалната си контраофанзива. Те са в Харковска област.
Изоставени фланелки на простора
Истинското (засега) контранастъпление е в района на един град в Харковска област, който досега не е влизал в информационния поток: Балаклея. В него живеят близо 28 хил. души. Русия го превзе още през март. В сряда телевизия Current Time съобщи, че Украйна е влязла в града от две посоки и че в него се водят боеве.
Руските войници са побегнали, оставяйки знаци, че са го направили в паника.
Украйна си е върнала няколко населени места в района на Балаклея, сред които Вербовка, Новая Гусаровка и Байрак, каза войникът Тарас Березовец, който е участвал в освобождаването на Байрак. Според него украинците са срещнали съпротива само докато са преодолявали първата линия на руската отбрана. След това руснаците са побегнали, оставяйки навсякъде доказателства, че бягството е извършено в паника.
По улиците са се виждали тела на убити руски войници от бурятски произход.
„Руската армия беше изоставила цялата си техника – оръжие, снаряди, мини, вещи за лична хигиена“, разказва той. Според него са били изоставени и руските бойни знамена, което в армията е знак за безчестие.
Той продължава: „Аз лично влязох на едно място [в което са живели руски войници] и видях, че всичко е изоставено – фланелки се сушаха на простора, прали са ги предишната вечер. Бойци от нашата бригада са видели, как [руски войници] в паника са скачали полусъблечени в река Северски Донец, преплували са я“.
Березовец говори за изоставените руски оръжия като за трофеи. Учуден е не от това, че са ги оставили, а от това, че не са ги повредили.
„Бяха си изоставили и бронежилетките, казва той. Най-тъжното е, че те се оказаха без елемента „броня“. Бяха просто жилетки. За мен е загадка как са си мислели да воюват с това“.
Как Русия е влязла в капан
Съветникът на украинската президентска администрация Алексей Арестович на няколко пъти си задава един реторичен въпрос – защо руската армия се е „хванала на въдицата“ и е изтеглила части от източния фронт, за да пази южния.
Но не всички военни експерти са съгласни, че това е проява само на глупост. Украинският военен летец и полковник от запаса Роман Свитан смята, че Украйна е провела „информационно-психологическа операция“. Той я определя като „грамотно проведена и добре дозирана“.
„В последните две седмици обръщахме внимание само на Херсон, казва той. А ето че ударът беше нанесен в Харковска област“.
В Ютюб канала на журналистката Юлия Латинина Свитан обяснява не само какво е станало, но и защо, според него, то е важно. Не е само заради неизвестния брой километри, които Украинската армия си е отвоювала обратно.
Важно е първо заради „каскадното разрушаване на фронтовата линия“ в района на Балаклея. Досега не е имало такова. Имало е само спорадични пробиви.
И второ, заради стратегическото значение на мястото. Оттук нататък Украйна може с лекота да си върне Изюм, а след него и Купянск – железопътният възел, по който минават доставките за руската армия.
Поглед напред. Изюм и „триъгълникът“
Районът на Изюм е капан за военните още от Втората световна война. Оттам минават две големи реки – Оскол и Северен Донец, които се сливат в една и така образуват триъгълник. В него е опасно да се озовеш насред бойни действия, смята Свитан. А руската армия е останала там няколко месеца, като е населила „триъгълника“ с разнородни военни – от Росгвардия, от самопровъзгласената „Донецка народна република“, от запасняци (Боен армейски резерв специален – БАРС), от въздушно-десантни войски (ВДВ).
Без да имат единна подготовка и достатъчно техника, те са се опитвали оттам да обстрелват Краматорск и Славянск, но без успех. Реките са пречели за сухопътно руско настъпление.
През август, когато изглежда, че Украйна се готви за пробив на юг, Русия изтегля от „триъгълника“ най-подготвените части, които са се намирали там – въздушно-десантните войски. Изпраща ги в Херсон на юг и с това практически оголва терена на изток.
Руската армия няма резерв от войници, твърди Алексей Арестович. За да укрепи едно свое завоевание, тя трябва да изтегли бойци от друго териториално завоевание. А фронтът, който Москва отвори, е огромен – от над 1000 километра.
„На мястото на Русия не бих се опитвал да укрепвам частите си в [„триъгълника“], а да ги изведа оттам“, казва Свитан. Той смята, че Украйна би могла да превземе лесно този район и че руското командване е разбрало това.
