Въвеждането от Г-7 на ценови таван от $60 за барел за руския петрол и ембаргото на ЕС за руски внос целят да намалят колкото може приходите на Кремъл, с които Москва финансира войната в Украйна, но да не доведе Русия до състояние, в която тя спира да произвежда заради икономическа нерентабилност и изстрелва цените много нагоре. Този сценарий най-вероятно ще се материализира – Русия вече води война и политика през газа и може да очакваме едностранно действие от нейна страна в близките седмици да изтегли огромно количество петрол от пазара, което ще повиши цената на петрола над $100 за барел и ще притисне Европа през зимата. Това каза Преслав Райков, финансов анализатор, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Русия вижда, че чрез енергията може да притисне почти целия свят в последната инфлационна хватка и да накара централните банкери да затягат все повече икономиките, с което страдат редица други сектори извън енергетиката“, каза Райков и напомни, че скорошното успокояване в ръста на инфлацията се дължи основно на спада в цените на енергийните ресурси.
Страните от Централна Европа, които ще продължават да получават руски петрол по тръбопровода „Дружба“, също могат да пострадат от прекъсване на доставките, тъй като подкрепят ембаргото и тавана на цените. Засегнатите рафинерии ще трябва в рамките на месеци да пренастройват производствата си и да търсят алтерантивни доставчици, което може да влоши задаващия се недостиг на дизел.
България още в началото на лятото е трябвало да предприеме действия за рафинерията на „Лукойл“ в Бургас и заради забавянето си сега е притисната от исканията на руската компания да позволи износа на продукти от руски петрол. Обещанието за близо 1 млрд. лв. данъчни приходи Райков описа като „смешно“, тъй като рафинерията винаги може да излезе на загуба даже и да прехвърли цялата си икономическа дейност в страната.
„Стъпката за поемане на оперативен контрол е доста примамлива политически, но е много тежка и дава недобър сигнал на външни инвеститори, защото имаме много бърз разпад на ноу-хау в рафинерията, след като държавата поеме контрол, тъй като тя не би управлявала по-добре“, каза Райков и даде за пример национализацията на рафинерия на Chevron във Венецуела, която става неизползваема.
„Трябва да се работи много насочено да се осигури диверсификация на суровината, която е възможна – „Лукойл Нефтохим“ не получава само бленда Urals, а работи и с други с качества близки на Urals. Трябва да се ускори този процес, за да разчитаме на внос и на друг петрол и да не се поддаваме на натиска на „Лукойл“ да лобираме за тях пред Европа. Би било изключително обидно и смешно за нас да излизаме и защитаваме „Лукойл“, категоричен е той.
Отсрочката от три месеца за износ на продукти от руски петрол, която даде служебното правителство, е опит за търсене на време за преговори с компанията, което е трябвало да се случи много по-рано.
„Ходът беше ясен – когато „Лукойл“ каже „затваряме рафинерията“, 3000 работни места и съпътстващите им индустрии увисват, тоест създаваме социален натиск и едно бъдещо правителство може да си довлече доста големи проблеми. Трябва да се каже много ясно на „Лукойл“, че ние искаме да диверсифицираме и то доста по-добре суровината на входа и няма да лобираме пред ЕС и ЕК и да защитаваме техния интерес и вкарваме руски продукти на пазара в Европа, защото така ще се обърне цяла Европа срещу нас.“
Ако рафинерята спре работа, ще има дефицит на горивата по бензиностанциите, докато вносът не замести нужните количества, каза Райков и напомни, че Русия има и други ходове в енергийния си натиск – чрез ролята си в ядрената енергетика.
Според него в АЕЦ „Козлодуй“ също трябва да се фокусириме да търсим диверсификация и да работим успешно с друго гориво. ПАВЕЦ „Чаира“ и „Цанков камък“ също не работят, напомни Райков, като проблемите се появиха след началото на войната и разговорите за диверсификацията с „Уестингхаус“.
„Не може да твърдим дали са умишлено извадени от строя, но таймингът на извеждането им от строя е след започването на войната и след като заговорихме, че ще диверсифицираме с „Уестинхаус“. Прави впечатление, че всеки път, когато правителството каже, че ще поеме оперативен контрол над „Лукойл“ или се откаже от „Белене“ и ще строи 7-и и 8-и блок с „Уестингхаус“, следващите дни някак си спират реакторите в АЕЦ „Козлодуй“… Нещо се случва; не можем да „твърдим“, защото трябва да имаме факти, но прави впечатление. Едно леко намигване да не си забождаме главата само в една зона, защото (има) друга. Колкото по-бързо се отървем от зависимост от газ-петрол-ядрена енергетика, толкова по-бързо ще имаме свободен път напред“, коментира гостът.
Индия и Китай не участват нито в ембаргото, нито в тавана на цените и продължават да са пазар за руския петрол – Индия е увеличила покупките 50 пъти от началото на войната, но все още не се знае дали Азия ще може да поеме отклонените от Европа количества. Страните могат да започнат да трупат резерви, но китайските резерви са на нива, граничещи със запълване, каза Райков. Ако купуват руски петрол над тавана, двете държави рискуват да попаднат под санкции от Г-7 и ЕС, но те трябва да осигуряват енергия за милиардните си населения и икономики.
„Индия и Китай имат доста по-близки отношения с Русия още отпреди войната и в момента „тъмните“ количества – които не се водят никъде, с нерегламентирани и незастраховани танкери – отиват основно там“, каза още Райков.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
