Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години се подобрява, като към 7 септември 2021 г. броят на завършилите висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист.
В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.9 процентни пункта. Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година.
Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.3%, а на мъжете – 21.5%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.
Броят на лицата с начално и без образование е 666.7 хил., като в сравнение с предходното преброяване относителният им дял намалява с 2.8 процентни пункта.
Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко.
В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).
Към 7 септември 2021 г. 2 695.8 хил. лица са със завършена най-висока степен средно образование. От тях 33.6% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 66.4% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ).
Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (57.2%) отколкото при жените (42.8%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 78.9 хил. лица, а 103.8 хил. лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.
Продължава положителната тенденция на намаляване на лицата с ниско или без образование. Завършилите начално образование са 353.5 хил. лица; започналите, но незавършили начално образование са 271.7 хиляди и никога непосещавалите училище са 41.6 хиляди. Спрямо 2011 г. относителните дялове от населението на 7 и повече навършени години намаляват съответно с 2.0, 0.3 и 0.5 проценти пункта.
В регионален аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-висок е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).
Каква е грамотността на населението
Грамотността се дефинира като умението да се чете и пише и е традиционен въпрос в преброяванията на населението. Докато през 1893 г. 80.1% от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0.4 процентни пункта.
Делът на неграмотното население е по-висок в селата (2.3%) отколкото в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) – 0.4%.
Към 7.09.2021 г. 951.6 хил. лица, или 14.6% от населението на страната, са били записани във формалната образователна система за придобиване на образователна степен и/или степен на професионална квалификация. Извън участие в образователния процес са 24 913 деца в задължителната училищна възраст (7 – 15 години).
