Непрекъснато чувам този въпрос. Хората го задават по една проста причина: страхуват се, че някой може да е попаднал „в ада” – буквално или метафорично. Но моят опит показва, че 90 % от починалите се чувстват много добре.
[ad id=“225664″]
Единствените им притеснения са свързани с вас и мен, особено ако сме потънали в дълбока скръб или сме изпаднали в пълна емоционална парализа. Те продължават живота си и искат същото от нас. Ако тъгата спъва духовното ви развитие и ви прави нещастни, близките ви от отвъдното се чувстват по същия начин.
Всъщност може да се каже, че единственият проблем, който имат повечето хора на небесата, сме … ние, живите! Ако продължим да живеем щастливо и продуктивно, нашите починали близки ще пеят радостно и ще празнуват.
Душите в отвъдното се чувстват прекрасно физически. Щом напуснат тялото си, с него си отиват всички болести, травми и недъзи. Душата е цяла и непокътната, в идеално здраве. Всеки запазва своята идентичност, но без болката и бремето на земните ограничения.
[ad id=“263680″]
На небето душите се чувстват прекрасно и в емоционално отношение. Те не страдат от финансови проблеми, не са притиснати от времето, нямат грижи и тревоги /освен ако ние не ги заливаме с прекомерната си скръб и не ги дърпаме надолу емоционално/. Всеки на небето е свободен да си създаде каквато иска ситуация или условия – да пътува по света, да си направи хубава къща, да работи доброволно върху нещо, да прекарва известно време със семейството си и приятелите си /живи или умрели/.
„А ако моят починал близък ми е много ядосан?” – ме питат често. Хората се притесняват, че починалите им приятели и роднини са им сърдити, защото:
– Не са били край умиращия в последните дни от живота му или когато е извършвал прехода.
– Взели са решение да спрат апаратите за изкуствено поддържане на живота.
– Направили са избор в живота си, който починалият не би одобрил.
– Влезли са в конфликт с други членове на семейството по повод на някакво наследство.
– Притесняват се, че са можели да предотвратят смъртта или по някакъв начин се чувстват виновни.
– Не са открили или не са изпратили на съд човека, който според тях е виновен за смъртта на починалия /например убийство или катастрофа/.
– Скарали са се с починалия малко преди смъртта му.
[ad id=“236999″]
Истината е, че след хиляди сеанси с починали хора досега не съм попаднала на нито един, който да е ядосан на живите по изброените по-горе поводи. На небето душите се освобождават от повечето грижи, виждат много по-ясно истинските мотиви на хората, така че вашите починали близки разбират защо сте постъпили /или продължавате да постъпвате/ по определен начин. Те не ви съдят, а гледат на вас със състрадание и биха се намесили да коригират поведението ви /например наркотична зависимост/, ако виждат, че този живот ви убива или ви пречи да изпълните житейската си мисия.
И не се притеснявайте, че дядо ви гледа, когато сте под душа или се любите. Тези души не са воайори. Всъщност, има известни доказателства, че духовните водачи не ни виждат във физическия ни облик на Земята; онова, което възприемат, е нашата енергия и светлинните ни тела. Затова просто разбират какви са истинските ни мисли и чувства във всяка ситуация.
[ad id=“237001″]
Тъй като духовните водачи са наясно какво чувствате и мислите, няма защо да криете тревогите си от тях. Да речем, изпитвате противоречиви чувства във връзка със смъртта на баща си. Бесни сте му, защото е пиел и пушел непрекъснато и така е предизвикал ранната си смърт. Но чувствате и вина, защото смятате, че е „грешно” да се ядосвате на умрял човек, особено на татко.
Баща ви знае точно как се чувствате, защото може да чете мислите ви и да проникне в сърцето ви от високата си перспектива на небето. Вашите починали близки ви молят да изчистите отношенията си с тях – да проведете сърдечен разговор за неотработения гняв, вина и притеснение. Можете да го направите, като напишете писмо на починалия човек, като му съобщите мислено всичко, което искате да му кажете или като му говорите гласно…“
Дорийн Върчу чрез Ivan Metodiev
