Част от водещите партии в България казват за себе си, че са твърдо „евроатлантически“. Друга част казват, че са „за мир“.
Първите подкрепят Украйна във войната, която Русия води срещу нея повече от две години. Вторите често повтарят думи на агресора в Москва. Някои от тях не са против членството на страната в Европейския съюз (ЕС) и НАТО, поне на думи. Други са против.
Това е картината и преди шестите поред парламентарни избори в рамките на три години. Те са 9 юни – заедно с редовния вот за Европейски парламент.
България е член на ЕС и НАТО от близо две десетилетия. През 2023 г. стана част от Шенген, а до няколко години се опитва да влезе в Еврозоната. Страната беше една от първите, които казаха, че не се нуждаят от руски газ след началото на руската агресия. Последните редовни правителства открито подкрепят Украйна – в това чисто и с оръжие. Все по-често обаче се чуват гласове за смяна на посоката – с поглед към Русия под претекст, че това е национален интерес.
Членството в ЕС и НАТО обаче невинаги е пълна гаранция за проевропейски път на една страна и в Европа има примери – като Унгария под управлението на Виктор Орбан и Словакия, начело с Роберт Фицо.
От това следват няколко въпроса:
- Какво се очаква да бъде разпределението на силите в новия български парламент?
- Може ли България да направи завой във външната си политика и ориентация след изборите?
- Кои са темите, по които това ще проличи?
Кой къде е
От страната на „евроатлантизма“ сред формациите, които се очертава да бъдат в новото 50-о Народно събрание, са „Продължаваме промяната – Демократична България“(ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС. Първите две с подкрепата на третите управляваха 9 месеца заедно в името именно на „евроатлантизма“, но неразбирателство между ПП-ДБ и ГЕРБ свали правителството. ДПС застана откъм ГЕРБ.
Срещу тях са БСП и „Възраждане“ – с ескалираща проруска и евроскептична реторика. На този терен с шанс за парламентарно представителство в изборите участва и новата лява коалиция „Солидарна България“, начело с Ваня Григорова, която има позиции, близки до тези на БСП.
Парламентарна досега партия, която декларира прозападни позиции, но е трудно да бъде причислена към лагер, е „Има такъв народ“ (ИТН).
Засега социологическите проучвания преди вота предвиждат, че партиите с отчетлива евроскептична или проруска реторика нямат шанс за мнозинство след 9 юни.
Партии като ДПС и ГЕРБ винаги са декларирали, а сега заемат твърда евроатлантическа позиция от началото на войната на Русия в Украйна. Политическите им действия в годините обаче невинаги са били еднозначни.
„Те ще бъдат евроатлантици, докато им е изгодно. Не съм сигурен, че ако в един момент задухат други ветрове, че те ще останат такива“, казва политологът проф. Огнян Минчев в интервю за Свободна Европа.
Изследване на „Галъп Интернешънъл“ за БНТ от периода 22 април – 2 май – малко сред като се разбра, че страната отива на предсрочни избори, показва, че в нов парламент ГЕРБ би била първа политическа сила с 26.5%, следвана от ПП-ДБ с 16.4%, ДПС с 15.4% и „Възраждане“ с 15.1%. Според изследването БСП ще има 8.4%, а „Има такъв народ“ – 4.7%. Коалицията „Солидарна България“ остава под линия с 2,2%.
В последните две седмици преди вота се появиха и сондажи за по-голям ръст на „Възраждане“, който може да размести подредбата. Но не и да промени общата картина, че „евроатлатническите“ партии имат общ превес.
По кои теми може да има завой
Външната политика на страните членки в ЕС до голяма се определя общо за целия Блок. Въпреки това има страни като Унгария и Словакия, които се опитват да се противопоставят на общия европейски консенсус. Така например премиерът на Унгария Виктор Орбан от близо година блокира помощта за Украйна.
Част от темите, чрез които се проявява външнополитическата ориентация на България, са:
- Военна помощ за Украйна и санкции срещу Русия;
- Членство в Еврозоната и Шенген.
- Енергетика – руския газ и петрол
От партиите, които се очаква да влязат в парламента след изборите през юни, три казват, че са с ясна евроатлантическа ориентация – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. И трите формации подкрепят военната помощ за Украйна, санкциите срещу Русия, влизането на България в Еврозоната и пълната независимост от руски енергийни доставки.
Въпреки това през годините ГЕРБ и ДПС са подкрепяли решения, които облагодетелстват Русия. По време на третия мандат на Бойко Борисов беше построен газопроводът „Турски поток“, който заобикаля Украйна при доставките на газ за Европа. Според ГЕРБ на българска територия тръбата се казва „Балкански поток“ и по документи тя се води българска, но резервираният капацитет за пренос на газ по нея е в полза на руския гигант „Газпром“.
От началото на войната в Украйна това се промени и ГЕРБ и ДПС публично се разграничиха от руски зависимости.
В края на май разследване на BIRD показа, че настоящият премиер Димитър Главчев е поискал България да гласува с „въздържал се“ за резолюцията на ООН за обявяване на 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница. По информация на изданието това се е случило заради натиск от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Сърбия и Русия не подкрепят резолюцията. ГЕРБ отрече да има нещо общо с темата.
„България заема една противоречива позиция в международен контекст на повърхността тя е западна страна, в дълбочина тя е дълбоко зависима от Русия“, казва Огнян Минчев.
Партията, която заема открито проруски позиции, е „Възраждане“. През март 2024 г. тя внесе законопроект за излизане на България от НАТО. Противопоставя на приемането на еврото, на каквато и да било помощ за Украйна и на санкции срещу Русия.
БСП, макар и с не толкова крайни позиции, защитава също подкрепяни от Кремъл тези – като тази, че Западът трябва да спре да въоръжава Украйна, за да се стигне до примирие с Русия. Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни преговори с Москва са допустими едва след като руските войски се изтеглят и върнат окупираните територии на Украйна.
Последната партия, която се очаква да влезе в парламента – ИТН, подкрепя оръжейните доставки за Украйна. През 2022 г., когато Русия спря доставките на газ за България обаче, партията, която тогава беше част от управляващата коалиция, съобщи, че е била за преговори с руската „Газпром“.
Формацията, от която ще се кандидатира Григорова – „Солидарна България“, също има проруски позиции. Често те са сходни с тези на БСП. В началото на май Ваня Григорова участва в демонстрация, при която написа „Тук пак ще има паметник“ на оградата на вече демонтирания Паметник на Съветската армия.
Ще има ли завой
„Мисля, че има доста голямо мнозинство, което поддържа сегашния ни външнополитически курс и по принцип през годините се е видяло, че дори и да се появяват различни партии в парламента, външнополитическият курс не се променя“, казва бившият външен министър Ивайло Калфин.
Политологът проф. Огнян Минчев също не се очаква радикална промяна във външната политика, но според него разширяването на позициите на проруските партии „не може да няма отношение към балансите на българската външна политика, макар и косвено“.
В свой анализ за Дойче Веле Даниел Смилов пише, че радикализацията от страна на партии като „Възраждане“ е очаквана. За него по-интересно е поведението на системни партии като ДПС и ГЕРБ, които след изборите може да вземат „популисткия завой“, подобно на Унгария и Словакия, който да им позволи да си сътрудничат с крайнодесните.
На този фон от 2017 г. президент на България е Румен Радев, който също често подкрепя близки до Кремъл тези. Само преди няколко дни той пропусна среща на НАТО в София, за да се срещне с приближения до Русия унгарски премиер Орбан. Противопоставя се на военната помощ за Украйна и дори казва, че продължаващата подкрепа за Киев с оръжие може да ескалира войната. Но президентските правомощия без парламентарно мнозинство на същите позиции не позволяват промяна в курса на страната.
