„Възраждане“ ще внесе вот на недоверие срещу правителството до края на работната седмица. Това съобщи лидерът на партията Костадин Костадинов в сряда, цитиран от БНР. Той добави, че вече има подкрепата на „Има такъв народ“ (ИТН) и очаква тази на БСП.
По-късно депутатът от ИТН Тошко Йорданов, цитиран от „Фокус“ потвърди, че цялата парламентарна група подкрепя вота на недоверие.
Поводът за тази заявка е енергийната политика на правителството и „унищожаването на българската въглищна индустрия“, съобщи Костадинов.
В сряда парламентът прие споразумението между правителството и миньорите, според което въглищните централи няма да бъдат затваряни административно, а ще работят на пазарен принцип.
„България ще бъде превърната от износител на енергия във вносител. Това се случва заради правителството“, каза Костадинов в сряда.
Според Конституцията за внасяне на вот на недоверие са необходими подписите една пета от депутатите или 48 народни представители – точно толкова, колкото имат „Възраждане“ и ИТН.
„Възраждане“, БСП и ИТН пък имат общо 71 гласа в парламента. За да бъде успешен вотът на недоверие, са нужни най-малко 121 гласа, тоест би била нужна подкрепата на ГЕРБ или на ДПС. През последните седмици двете партии имаха няколко противоречия с управляващите, сред които беше и реформата на службите.
Според правилника на Народното събрание депутатите могат да започнат разискванията по вота на недоверие от 3 до 7 дни, след като той бъде внесен в деловодството на парламента. Гласуването се провежда не по-рано от 24 часа след приключването на разискванията.
Ако вотът бъде подкрепен, правителството автоматично се превръща в „правителство в оставка“, а след това следва да се проведат нови избори. В случай че вотът е неуспешен, такъв няма да може да се иска на същото основание в следващите 6 месеца.
През 2022 г. правителството на Кирил Петков беше свалено именно с вот на недоверие. Тогава той беше внесен от ГЕРБ и беше подкрепен от ИТН, ДПС и „Възраждане“.
Това беше първият успешно сформиран кабинет след поредицата от избори от април 2021 г. насам. Кабинетът на Николай Денков е вторият такъв.
