Събитията в ЕС през 2025 г. до голяма степен ще зависят от предстоящото президентство на Доналд Тръмп в САЩ. От разговори със служители на ЕС през последните няколко седмици изглежда, че всички те очакват встъпването му в длъжност на 20 януари, за да видят какви предизвикателства може да донесе новата му администрация.
Има обаче няколко особености, за които те се подготвят. Една от тях са митата, като се смята, че обещанието на Тръмп от предизборната кампания за универсално мито върху вноса в размер между 10 и 20 % ще се случи и е управляемо. Въпреки това има опасения, че някои продукти ще бъдат обложени с още по-високи мита.
Друга специфика е стремежът към по-високи разходи за отбрана, като бъдещият президент наскоро увеличи напрежението като предложи 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) да се отделят за армията. Повечето европейски членки на НАТО едва успяват да се справят с предишната цел от 2 %.
Изчерпване на идеите за Украйна
Бъдещето на Украйна ще бъде в центъра на вниманието, особено ако през 2025 г. бъде постигнато някакво споразумение за мир или прекратяване на огъня. Отново, голяма част от това зависи от Тръмп. За ЕС целта е да си осигури поне място на масата, което далеч не е сигурно.
По отношение на Украйна ЕС изглежда действа само в периферията. Вижте последното предложение на украинския президент Володимир Зеленски да се използват милиардите замразени руски активи на Запад, които да се дадат на Украйна за закупуване на американски оръжия. ЕС не би спечелил почти нищо от подобно споразумение.
Първо, парите ще влязат в американската хазна, вместо в европейската. Второ, тъй като по-голямата част от тези руски пари са в ЕС, подобен ход може потенциално да подкопае еврозоната като сигурно място за правене на бизнес от трети страни.
ЕС използва тези замразени активи като гаранция за последния заем от Г-7 за Украйна, който ще покрие разходите на Киев поне до 2025 г. Но засега, що се отнася до идеи и инициативи, Европа е готова да стигне дотук.
Търсене на консенсус за санкциите срещу Русия
ЕС ще продължи да се опитва да причинява повече болка на Русия чрез санкции. По време на шестмесечното председателство на Унгария на Съвета на Европейския съюз през втората половина на миналата година Брюксел прие най-дребните мерки досега. Сега, когато начело е настроената срещу Москва Полша, в Брюксел се надяват, че за третата годишнина от пълномащабното нахлуване в Украйна на 24 февруари ще бъде готов нов пакет.
Идеи като насочване на вниманието към руската промишленост за втечнен природен газ (LNG) и ядрената промишленост със сигурност ще бъдат прокарани от някои членове, но едва ли ще получат зелена светлина от всички 27 държави членки.
Унгария все още не е одобрила шестмесечното отлагане на действащите икономически санкции на ЕС срещу Русия. Крайният срок е 31 януари и според дипломатите, с които разговарях и на които не е разрешено да говорят официално, Будапеща е поискала блокът да вземе решението след встъпването в длъжност на Тръмп.
Не е ясно какво иска Унгария,може би най-проруски настроената държава в ЕС, в замяна на подписа на спорзуменитео. Въпросът е дали Виктор Орбан ще иска санкциите да бъдат смекчени или Будапеща да получи достъп до средства от ЕС, които са замразени.
Дипломатите от ЕС вече са притеснени, че този въпрос ще се проточи през последната седмица на януари.
Разширяването на ЕС е на пауза
Що се отнася до разширяването на ЕС през 2025 г., по време на полското председателство вероятно ще бъде взето историческо решение за отваряне на няколко от 33-те преговорни глави, които всяка страна-кандидат трябва трябва да изпълни. Но това не е напълно решено.
За да се привлекат всички държави членки на борда, включително скептици като Унгария и Словакия, които са все по-критични към плановете на Киев за интеграция в ЕС, вероятно Сърбия ще получи възможност да отвори допълнителни глави от разширяването за първи след 2022 г.
Балтийските държави, Полша и Нидерландия ще трябва да се съгласят с това през зъби, тъй като са раздразнени от близостта на Белград до Русия и от демократичните постижения на Сърбия.
Почти сигурно е, че присъединяването на Грузия към ЕС ще остане замразено. Все още няма обща позиция на ЕС за това как да се процедира с Тбилиси, който под ръководството на управляващото правителство на „Грузинска мечта“ е обвиняван в отстъпление от демокрацията.
Вероятно няма да има съгласуван стремеж за повторение на спорните парламентарни избори през октомври 2024 г., които бяха широко осъдени като несвободни и несправедливи.
Сега в Брюксел се усеща, че Грузия ще се окаже в подобна позиция като Турция – официално кандидат за членство в ЕС, но с на практика замразен път към членство.
Сред кандидатите за членство в ЕС от Западните Балкани Албания ще продължи да се стреми към членство с бързи темпове, като през втората половина на 2024 г. ще отвори още преговорни глави в допълнение към седемте, които вече е направила.
Северна Македония и Босна и Херцеговина вероятно ще останат в задънена улица поради липсата на реформи, докато Черна гора, която вече е отворила всички свои глави, ще се надява да затвори някои от тях през 2025 г.
Възход на популистите
През 2025 г. популистките партии и политици вероятно ще се наложат в целия ЕС. Германия започва годината в изборен режим с парламентарен вот на 23 февруари.
Макар че голямата коалиция на дясноцентристкия Християндемократически съюз и лявоцентристката Социалдемократическа партия е най-вероятният вариант за формиране на правителство, крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ се очаква да завърши на второ място с около 20 % от гласовете. Това би било най-високият ѝ резултат в национален мащаб досега.
Във Франция правителството куца с мълчаливата подкрепа на крайната десница до свикването на нови предсрочни избори през юли. Правителствата в Испания и Нидерландия са нестабилни и могат да паднат още тази година. Далеч на изток чешкият милиардер популист Андрей Бабиш вероятно ще спечели изборите през октомври, което ще сближи Прага политически с Унгария и Словакия.
А в Австрия на крайнодясната Партия на свободата наскоро беше възложено да състави правителство за първи път в историята, което потенциално може да присъедини Виена към разрастващия се централноевропейски популистки блок.
Полша е изключението и има аргумент, че нейният лидер, прозападният Доналд Туск, сега е най-силният политик в ЕС – подпомогнат от това, че страната му председателства ЕС, топли отношения с Вашингтон и е най-големият военен разход в НАТО като процент от БВП.
Но дори и Варшава е разсеяна от изборите, които ще се проведат на 18 май и евентуално на втори тур на 1 юни. Съюзникът на Туск, варшавският кмет Рафал Тшасковски, е първият фаворит и ако спечели, ще затвърди властта на Туск в страната. Номинираният от консервативната партия „Право и справедливост“ Карол Навроцки със сигурност ще се бори и тази битка ще обхване страната през пролетта.
