Мед от беладона
[ad id=“225664″]
Понесох гръдния си кошер – как тежи! –
с ръце изжилени надолу по баира.
Не чувам упреците – кошерът жужи,
и в монотонния му бяс
кънти всемира.
Аз се подувам от сърца; сама сърце,
понесох питата си, болката понесох.
Отича дроба ми от пчелното яйце,
което в царския си ден
сглупих и снесох.
Полагам кошера в олтара на нощта
и се изправям – нямо восъчно вретено.
Негласно моля се пред себе си – свещта,
дарила пламъка
на мúга несвещеност.
Тъй изличима съм – сълзата ме топи,
осите млъкват, във косите потаени.
Един главата ми над пепели крепи
недоизгарял ореол
от шестостени.
Бездумна вече съм, безумна, ти слепи
очи и устни с мед от черна беладона.
С прашец от името ти, знам, ще отлети
рояк пчели
и ще забравя да те помня.
Гергана Димитрова, 12. клас
Препечатка от „Пътеки“ издание на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора
