В секундата, в която Стив Дъмке забелязва пролука между колите в лявата лента по пътя от Егерсдорф до Щраусберг, неговият бял Hyundai Ioniq се шмугва между два бързо движещи се фолксвагена в дясната лента. „Едно докосване на газта и пролуката е моя“, извиква той с радост.
Дъмке, 37-годишен бивш готвач, е не толкова джити, колкото, по неговите думи, „еротик на превозни средства“. „Обичам коли с извивки и ръмжене на осемцилиндровият двигател“, казва той пред The Guardian. Но през последните четири години автомобилният обект на неговите желания работи на мегавати, а не на литри.
След като заменя старият си Opel Signum на бензин с първия си електрически автомобил през 2017 г., се налага да защити покупката пред скептичните си приятели и дори членовете на семейството си, които се шегуват, че ще прекарва повече време в зареждане, отколкото с младото си семейство.
За да докаже, че грешат, Дъмке записва ежедневните си пътувания и ги качва в канал в YouTube. За него това се превръща в работа на пълен работен ден, когато ресторантите затварят по време на пандемията. През февруари той става съосновател на Berlin-Brandenburg Electric – асоциация за почитателите на електромобилите, която организира автомобилни изложения, ралита и кулинарни пътувания Saus und Schmaus (шофиране и вечеря) извън германската столица.
„Електрическата кола няма да спаси света, но може да компенсира един от негативните аспекти на шофирането и да ни позволи да се забавляваме много по пътя“, на мнение е той.
Ентусиазираните ранни почитатели на електромобилите са ключови за икономическото бъдеще на страна, която е водещата в Европа при производство на автомобили. Ала в предизборната кампания в Германия, която очертава бъдещето на автомобилите като сблъсък между обичащите скоростта петролхедс и зелените фанатици, гласът им рядко се чува.
На 26 септември Германия ще избира, а всички основни партии в бюлетината, с изключение на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), заявяват, че се ангажират страната да достигне нулеви емисии в рамките на следващите 14 до 29 години.
Обещанието, за което някои мислят, че е пълна фикция, е, че такава историческа промяна може да бъде постигната, без да се рискува водещият световен статут на автомобилната индустрия в Германия. „Нашето голямо предизвикателство е, да останем автомобилна нация, която успява да произвежда електрически превозни средства“, казва Олаф Шолц, лидер в надпреварата в скорошно интервю.
Напускащото правителство твърди, че съществуващите схеми за субсидиране ще бъдат достатъчни за Германия да постигне своите екологични цели, като прогнозира, че 14 милиона електрически и хибридни превозни средства ще се появят по пътищата й до 2030 г. Зелените и Социалдемократическата партия (SPD) са още по-амбициозни, – с още 1м превозни средства отгоре.
Но въпросът е дали ентусиазмът, необходим за превръщането на електрическите превозни средства в масови, може да бъде натрупан в страна, толкова романтично свързана с автомобилната култура още от древността, като Германия.
„Независимо дали става въпрос за Италия, Великобритания или Германия, много европейски нации смятат, че имат уникална любовна връзка с автомобилната култура“, казва Джулио Матиоли, изследовател по транспорта в Техническия университет в Дортмунд. „Но не познавам друга държава, в която толкова много национална гордост да е вложена в двигателя с вътрешно горене.“
Мнение в таблоида Bild този месец тъгуваше за дните, когато политиците „любовно галели части от каретите“ за снимки, оплаквайки се, че „тази година наблюдаваме предизборна кампания срещу колата и хора, които разчитат на четирите колела“.
Свободната демократична партия (FDP), вероятно крал на следващото коалиционно правителство на Германия, обвини климатичните активисти, че водят идеологически мотивирана „културна война срещу колата“, докато AfD потвърди, че нейните политически съперници таят „омраза“ към автомобилите в Германия. Те използват лозунга: „Вашата кола ще гласува за AfD“.
Подобни дебати са отразени в поведението на потребителите. Проучване от 22 февруари 2021 г. в 22 държави установи, че скептицизмът относно жизнеспособността на електрическото шофиране е най-висок в Германия, където 58% от анкетираните казват, че следващото им превозно средство „вероятно няма“ да бъде електрическо. По отношение на усвояването Германия изостава от Норвегия, Швеция и Холандия, казва Грация Брюкман, изследовател по транспорта в ETH Zurich. „Германия е в най-добрия случай на средно ниво“, допълва той. Само 1,5% от сегашния автопарк по пътищата й е изцяло или частично електрически.
Икономическите опасения винаги могат да предизвикат колебания в страна, чиято колективна памет все още свързва „икономическото чудо“ от 50-те години с доблестта на производителите на автомобили като Volkswagen и BMW.
Приблизително всеки 50-ти работник в Германия е директно зает в автомобилната индустрия. Някои икономически прогнози се опасяват, че преминаването към електричество не само ще доведе до излишък за традиционните автомеханици, но и ще удари средните доставчици.
Когато Стив Дъмке се присъединява към колегите си от Berlin-Brandenburg Electric в хотел на брега на езерото в Щраусберг, автомобилите, които карат ентусиастите да поискат да се повозят, са Tesla Model Y и електрически Ford Mustang. От 15 превозни средства, наредени на паркинга, само две бяха германски.
И все пак дори в Германия ситуацията се променя бързо. Стимулите за закупуване, свързани с пакета от стимули, подтикнати от пандемия, доведоха до увеличаване на регистрираните чисти електрически автомобили с 300% на годишна база, а през юли електрическите автомобили по германските пътища прекосиха прага от 1 милион, достигайки 12-годишна цел само за няколко месеца.
„Шансовете на Германия да стане шампион по електрическа мобилност не са перфектни, но все пак са доста добри„, на мнение е Патрик Пьотц, икономист по транспорта в Института Фраунхофер в Карлсруе. „Големите производители най -накрая се насочиха към това, което е заложено.“
И все пак, за да спечелят напълно любителите на автомобилите в страната, политиците и бизнес лидерите може да се наложи да слушат по-внимателно ранните фенове на електрическите автомобили, като Стив Дъмке.
Освен високите цени на дребно, основната голяма пречка, която пречи на обикновените шофьори да преминат към електричество, е страхът да се окажат заседнали между точка А и В, казва главният готвач, превърнал се в ютубър.
„Когато някой като Олаф Шолц каже, че трябва да имаме пункт за бързо зареждане на всяка бензиностанция, можете да му кажете колко рядко използва електрическата кола, която би трябвало да има в гаража си“, казва Дъмке, който живее под наем и не може да зарежда колата си у дома.
„Това, от което се нуждаем, са много по-нормални, бавни, но евтини пунктове за зареждане в райони, където всъщност живеят хората. Steht er, dann lädt er – това трябва да е мотото: когато паркирате, зареждате.„
През уикенда Германия ще избира, а неговият клуб представя екип на E-Cannonball – рали от 70 коли от Берлин до Мюнхен, организирано от Ове Крьогер, бивш състезател по драг. рейсинг. Тези, които първи преминат през финалната линия, няма да бъдат автоматични победители, обяснява той, може би изненада в единствената страна в западния свят, която няма максимално ограничение на скоростта по магистралата.
Вместо това трофеят ще бъде връчен на тези, които завършват пътуването с най-малкото спиране за зареждане. Разрешени са всички видове електромобили: за да се изравнят условията, автомобилите с по-мощни батерии трябва да имат 50% мощност на финала.
„Използвайте главата си, а не крака си, това е посланието„, казва Крьогер.
