Среща на президента на Украйна с федералния канцлер на Германия. Снимка: Уебсайта на президентството на Украйна |
В речта си от 27 февруари за т. нар. Zeitenwende* канцлерът на Германия Олаф Шолц нарече нещата с истинските им имена – агресивна война, смяна на епохата, Путин и неговите помощници бяха обозначени като „деспотичен режим“, който се опитва да възроди Руската империя и да пренареди из основи Европа в ущърб на свободните народи и в полза на корумпираните елити.
Той назова предизвикателствата и задължениятата на Германия и обеща, че: „ще бъде направено това, което е необходимо, за осигуряване на мира в Европа“. Наред с други неща Шолц обеща да достави оръжия „за защита на страната“, защото „не може да има друг отговор на агресията на Путин“.
Мащабна и на моменти грандиозна, речта звучеше като пътна карта към нова ера. Германия сякаш беше готова да действа.
Само че не беше, пише в свой коментар Оксана Шмис, докторант, изследовател и анализатор в Берлин, за Центъра за европейски политически анализи (CEPA).
Европейската действителност със сигурност се е променила. Някои германски вестници отбелязват статиите си, свързани с войната, с предупреждение за „ефект на тревожност“. Но докато отделните читатели могат да изберат да отклонят погледа си, политиците не могат; или поне не бива да го правят. И все пак точно в това е обвинен канцлерът.
Почти два месеца след речта за поврата на времето, след всичко, което бе научено за безбройните престъпления срещу цивилни граждани и геноцидния характер на войната, стана ясно, че Германия все още действа със старата си смесица от нежелание, колебание и отстъпление.
Какво не прави Германия?
Тя многократно отказва да достави оръжия, от които Украйна спешно се нуждае и които според президента Володимир Зеленски ще помогнат за отблъскване на руския нашественик и за спиране на клането.
Тя отказа да наложи енергийно ембарго, по-специално върху вноса на газ, въпреки че това би намалило драстично приходите на руската държава и би затруднило значително стремежа на Кремъл към война. Европа плаща на Русия около 850 млн. долара дневно за внос на газ и петрол. (Андрей Иларионов, бивш главен икономически съветник на Путин, казва, че подобен ход би могъл да сложи край на войната за един месец).
На 19 април Шолц заяви, че оръжейните складове на страната му са оголени от това, което той смята за годно за употреба оборудване, и че изпращането на непознати германски военни средства на украинската армия няма да помогне. Междувременно САЩ и Великобритания започнаха да обучават украинските сили, за да ги запознаят с използването на дареното западно оборудване.
Какво прави Германия?
На 15 април Шолц обяви – след обществен натиск и социологически проучвания, които показаха, че германските избиратели не са доволни от реакциите му – увеличение на военната помощ с около 1 млрд. евро (1,1 млрд. долара) за Украйна. Тази сума обаче ще бъде предоставена едва след като бъде договорен извънреден бюджет през лятото и беше остро критикувана от опозицията. Междувременно някои германски политически партии и обществеността продължават високопарния дебат за доставката на каквито и да било оръжия, защото те „правят войната по-кървава“.
Така нареченото решение за „пръстеновидния обмен„, чрез което страни като Словакия кандидатстват за замяна на изпратените в Украйна оръжия с по-модерни западни (германски) комплекти, беше отхвърлено от Зелените и християндемократите като недостатъчно и така или иначе недостатъчно бързо.
След като в речта си през февруари заяви, че „светът след инвазията не е такъв, какъвто беше преди инвазията“, сега Шолц се бави и прави странни възражения; например той заявява, че Германия не може да заеме позиция по отношение на тежките оръжия, докато това не направи НАТО. Зеленият вицеканцлер Роберт Хабек заяви: „Тежките оръжия са синоним на танкове и всички страни от НАТО досега са изключили това, за да не се превърнат сами в мишени“. Това би имало смисъл, ако не беше фактът, че НАТО не е изключила нищо и не се вземат предвид изпращането на танкове и бойни самолети от натовски държави като Полша, Словакия и Чешката република, както и координацията на САЩ.
Така че, когато самият Шолц зададе самонадеяния въпрос „имаме ли сили да поставим граници преда подпалвачите на война като Путин“, отговорът е много ясен – засега не.
Старите германски народни нагласи са все още живи, въпреки войната на 600 км. на изток. На някои от великденските шествия на движението за мир на лозунгите пишеше например: „Свалете оръжията!“, „Спрете войната в Украйна!“ и „Спрете програмата за превъоръжаване на стойност 100 млрд. евро“. Това се равнява на открито отхвърляне на това Zeitenwende.
„Третото предизвикателство“ от речта на Шолц от началото на века, необходимостта да се предотврати разпространението на войната на Путин в други страни в Европа, остава очевидно и популярно твърдение. Но средствата за осъществяване на това ограничаване на конфликта все още не са ясни – дали това ще стане чрез дипломация, разговори с руския автократ, който не показва признаци, че търси мирно решение, или чрез решение на бойното поле? Тук Германия няма отговор.
Създава се впечатлението, че Германия е изгубила своя път по въпросите на войната и мира. Да вземем за пример Евангелистката църква на страната, която представлява около една четвърт от населението и изразява най-малкото двусмислено отношение към доставките на оръжие. Един от водещите епископи предложи да се изчака краят на военните действия и след това да се помогне за възстановяването на Украйна.
Междувременно архитектите на очевидно неуспешната политика на ангажираност на Германия с Русия не показват почти никакво разкаяние. Според бившия министър на външните работи Зигмар Габриел рускоезичните малцинства, които сега Русия обстрелва ежедневно, очевидно продължават да бъдат съображение за бъдещето на Украйна и Германия трябва да действа, за да помогне за постигането на дипломатическо решение, което да ги защити – нещо много подобно на протоколите от Минск, които така видимо не успяха да донесат мир между инвазиите на Русия през 2014 и 2022 г. Русия не иска да защитава никого в Украйна – това вече трябва да е ясно на всички.
Засега германската политика затъва в самопричинени дебати, и очевидно не дава пример на европейците. Министрите около Шолц намират много оправдания, целящи да отложат решенията, да не поемат отговорност и да не изплашат избирателите. Това се случва въпреки факта, че германските гласоподаватели вече промениха мнението си и са значително по-напред от вземащите решения.
Нагласите сред населението, които все повече показват недоволство от правителствената политика, дават известна надежда. Според социологическо проучване, публикувано на 14 април, 55% от германците подкрепят доставката на тежки оръжия, включително мнозинство сред привържениците на трите управляващи партии. Правителството пък не става по-популярно – 49% изразяват недоволство от работата на Олаф Шолц, а 55% са недоволни от федералното правителство като цяло.
Нещо продължава да обвързва Германия твърде тясно с Русия. Като се има предвид, че вече е широко разпространено разбирането, че Русия води война срещу Украйна, прилагайки почти средновековна тактика, насочена колкото към цивилното население, толкова и към бойците, вече не е достатъчно да се говори за продължаващ комплекс за вина заради събитията от средата на миналия век. Руско-германските икономически отношения и взаимозависимост, както и тези в областта на енергийните доставки, съществуват и са съществували много отдавна. Безполезно е да се отрича това или да се твърди, че установяването на тези връзки е било недвусмислена грешка.
Но сега Берлин трябва да признае, че тази взаимозависимост вече не отговаря на стратегическите интереси на Германия или Европа и, което е дори още по-спешно – че като пряко следствие от тези връзки ежедневно загиват украинци.
Тази агресивна война е битка между Русия, авторитарен режим с имперски стремежи, и една млада европейска демокрация. Тази битка е от решаващо значение за бъдещето на Европа. Тя не позволява лукса на неутралността или половинчатостта.
И така – т. нар. Zeitenwende е добра рамка за една нова политика спрямо Русия, но ѝ липсва съдържание. Без него тя ще се разпадне на парчета и ще потъне в забвение, заключава Шмис.
* Zeitenwende – обрат на епохата
