Снимка: Getty |
Турският президент Реджеп Ердоган отстъпи от заплахата си да изгони посланиците на САЩ и девет други страни съюзнички в НАТО и ключови търговски партньори. Неосултанът укроти упорития си гняв, поне засега, пише в анализ за Financial Times Дейвид Гарднър.
Кризата избухна, след като десетимата посланици, начело с тези на САЩ, Германия и Франция, призоваха за незабавното освобождаване на Осман Кавала, бизнесмен филантроп и граждански лидер, държан зад решетките четири години на базата на напълно недоказани, но постоянно подновявани обвинения.
Ердоган се обяви за победител, след като посланиците смекчиха тона и потвърдиха ангажимента си към Виенската конвенция за дипломатическите отношения, която забранява намеса във вътрешнополитическите дела на държавата домакин. Това би могло да затвърди убежденията на привържениците на Ердоган, че техният герой е накарал великите сили да отстъпят. Но тези, които са срещу Ердоган, разпалвани от лошото му управление на икономиката в страната, ще трябва да изчакат още.
Разбира се, дипломатическото примирие веднага сложи на пауза срива на турската валута. Но тя така или иначе поевтиняваше още преди последните събития да ускорят процеса, а Ердоган продължава да диктува намаления на лихвените проценти, които според него помагат, а не пречат на хроничната турска инфлация.
То също така няма да спре нюйоркския съд да преследва държавната Halkbank за нарушаване на санкциите срещу Иран. Това няма да накара Вашингтон да промени мнението си и за продажбата на изтребителите F-16 на Анкара, която спря заради турската покупка на руската противоракетна система С-400.
Тези, които виждат в действията на Ердоган начин за разсейване от икономическите проблеми на страната, са само отчасти прави. Неговият националистически популизъм – на фона на намаляващата му подкрепа според социологическите проучвания, е само тактика. Но антипатията му към Кавала е истинска.
Кавала винаги е бил по-скоро културен, отколкото политически активист, работещ върху историческите рани на турските малцинства – особено кюрди и арменци. Обвиненията срещу него, дори и съюзниците на Ердоган признават „под сурдинка“, са нелепи.
Ердоган обвинява Кавала в организирането на гражданските протести от 2013 г. в Турция като суха тренировка преди кървавия опит за сваляне на правителството в Анкара от лятото на 2016 г., за който е обвинявана мрежата от последователи на проповедника Фетхуллах Гюлен в системата на правораздаването, силите за сигурност, армията.
Ердоган нарича Кавала „червеният Сорос“, референция към филантропа милиардер Джордж Сорос, в управителния съвет на чиято фондация „Отворено общество“ Кавала бе член.
В същото време именно Кавала и неговите приближени бяха едни от първите, които предупредиха Ердоган за рисковете на гюленистите.
Когато Кавала беше оправдан миналата година заради липса на доказателства, той бе арестуван отново на излизане от затвора по дори още по-нелепи обвинения. Това е личностно преследване.
Когато Ердоган и неговата управляваща партия загубиха мнозинството си на изборите през юни 2015 г., Демократичната партия на народите (ДПН) – първата прокюрдска формация, която влиза в парламента, стана трета политическа сила с 6 млн. гласа и 80 места в меджлиса. Празненството за техния успех бе в истанбулския ресторант на Кавала. Ердоган бе убеден, че Кавала и сълидера на ДПН Селяхатин демирташ – който също е в затвора – се опитват да му попречат да постигне президентската система на управление, която сега е в Турция.
Ердоган превърна Кавала в международен въпрос, точно когато опозицията в страната започва да се обединява около идеята, че президентът ще се самоунищожи. Това, което САЩ и европейските страни казаха за Кавала и липсата на върховенство на закона в тяхната страна съюзничка, не може да се върне обратно. Те обаче ще бъдат съдени по това което са направили, а не по това, което са казали.
