Одобрените в понеделник от правителството изменения в Закона за местните данъци и такси ще се превърнат в данъчна тесла за собствениците на имоти в големите градове.
Според тези промени на всеки две години общинските съвети ще актуализират данъчните оценки на недвижимите имоти с индекса на цените им, който се определя от НСИ. Това неминуемо ще доведе до скок на данък сгради за старите жилища, дори и общините да не предприемат вдигане на ставките.
Най-силно ще се увеличат налозите на старото строителство в столицата и големите градове, където по данни на НСИ за последните 10 години имотите са поскъпнали с 50%. В централните градски части и някои квартали с добра инфраструктура и голямо търсене, поскъпването е още по-голямо, пише „Сега“.
Финансовият министър Асен Василев не спомена промените, свързани с данъка върху недвижимите имоти, на брифинга след извънредното заседание на МС в понеделник. За тях стана ясно от правителственото прессъобщение за одобрените данъчни промени, разпространено по-късно.
„Размерът на данъка върху недвижимите имоти се планира да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите, в границите, определените в закона“, се посочва в прессъобщението. „Актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи, са сред одобрените изменения и допълнения“, пише още в него, без да се дават повече подробности.
Тази промяна не беше предвидена в първоначалния вариант на данъчните промени, които МФ публикува за обществено обсъждане. От становищата изпратени в периода на обсъждане става ясно, че е предложена от Националното сдружение на общините и е приета от финансовото министерство.
Общините отдавна настояват за промяна в Закона за местните данъци и такси, която да им позволи да осъвременят данъчните оценки на имотите – жилищни и нежилищни, и така да увеличат приходите от данък сгради. Основният им мотив е, че методиката за определяне на данъчните оценки не е променяна повече от 20 години. Миналата година сдружението вкара предложение в 48-то Народно събрание за завишаване на базисната данъчна оценка на квадратен метър площ с 35% като първа стъпка на поетапно доближаване до реалните цени на имотите. Тази промяна обаче не беше припозната от нито една парламентарна сила и не намери място в закона.
Наскоро изпълнителният директор на сдружението на общините Силвия Георгиева коментира, че актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти се е оказала почти нерешима задача, защото нито една управляваща партия не проявява политическа воля да я направи през последните пет години. Заради това сега масово луксозни имоти в централните градски части, които са старо строителство, се облагат със суми, по-ниски от данъка на маломерни жилища в новопростроени сгради в крайни квартали.
От данъчната оценка обаче зависи и размерът на такса смет. Години наред общините, на свой ред, отлагаха въвеждането на по-справедливата схема на определяне на таксата в зависимост от количеството изхвърлен боклук, измерен с торби, кофи или контейнери. И предпочитаха най-лесния начин – да начисляват таксата на база на данъчната оценка на имота, без значение колко души го обитават и какви отпадъци генерират. Последно преминаването към определяне на такса смет на базата на количество е отложено за 2025 г. През 2024 г. имаме спешната задача да се подготвим за новия начин на изчисляване на таксата на база количество битови отпадъци, обещават от сдружението на общините.
Бившият депутат от „Изправи се, БГ“ Мария Капон коментира в профила си във Фейсбук предвижданата данъчна промяна:
„Честито на печелившите! Нали сте наясно какво означава това – на две години да се актуализират данъчните оценки на имотите, без да ги продаваш. Е, това ще е кошмар за всички хора. За пенсионери с апартамент на Докторската градина ще им се наложи данъкът да е по-висок от пенсията им. Ще кажете, да не живеят там. Ама това е абсурдно за основно жилище!“
