Трима ярки старозагорци са номинирани за званието „почетен гражданин“ на Стара Загора тази година – певицата Десислава Стефанова, Силвия Томова – художествен ръководител на Балетната трупа на Държавна опера Стара Загора, проф. д-р Иван Божков, дългогодишен преподавател, ректор и председател на Съвета на настоятелите на Тракийски университет. Според правилника и тримата могат да получат голямото признание. Вече ви разказахме за тачената в Лондон и в целия свят старозагорка Деси Стефанова, сега открехваме завесата пред Силвия Томова.
Аристократизъм е думата, която я описва, с множество нюанси, разбира се. Силвия Томова завършва суперелитната Държавна балетна академия в Санкт Петербург, Русия. След множество триумфи у нас и по света, от ноември 2016 г. е директор и главен художествен ръководител на балета на Старозагорската опера. Изискана дама, у която излъчване, поведение и изказ се преплитат.
От 4-годишна започва да учи балет. Казва, че това винаги е било единственото й желание. „С много голяма мотивация започнах да се занимавам и да се справям с всичките му елементи. Имах подходящите физически данни, които са необходими за това изкуство, подходящата визия и желание от себе си да споделя този настина неистов труд и то от малка да се подложа на този ред и дисциплина. Всъщност, балетът променя всеки един, но мен най-много ме промени това, че имах щастието да работя с изключителни педагози и завърших в Санкт Петербург, където изградих характер. Академията там дава друга воля и съвсем друг поглед, критерий и естетски виждания за всичко, не само за балета“, споделя примабалерината.
За Силвия Томова изкуството, на което се е отдала, е вечното търсене – „да бъдем толкова възвишени и да се отдръпнем от земята, но няма как – има гравитация. При балета тя се изразява в палеца, който ни задържа, докато цялото останало тяло и дух са в други измерения.“
Убедена е, че талантът е и си остава нешлифован диамант, необходима е много работа, за да се стигне до истинската му красота.
Маестра Десислава Стефанова – магнетичната старозагорка в Лондон
„При балета, ако няма страдание, няма да изглежда по този начин и в тази му форма. Всяка балерина си изстрадва по собствен начин всяка една роля, всеки един спектакъл и това не е свързано единствено с физическа болка, претворява се душата, мозъка започва да не спи, да будува. – размишлява директорът на балета на Старозагорската опера – Но това в никакъв случай не бих казала, че е лошо, защото когато човек се събуди, когато е буден, тогава могат да се случат нещата.“
Успешната й творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Участва в различни телевизионни и филмови продукции. Лауреат е на Международни балетни конкурси, жури на международни балетни конкурси. От септември 2013 до октомври 2016 г. ръководи балетната трупа на Държавна опера – Русе, а от ноември 2016 г. е директор и главен художествен ръководител на балета на Старозагорската опера.
„Балетът изисква навременно или правилно напускане на сцената, аз мисля, че успях да уцеля точния момент да се оттегля“, казва изящната дама, но е категорична, че не би се побояла да изиграе отново всички свои роли до една. „За мен по-интересен е творческият процес – докато твориш, репетираш новото и премиерата. Изграждането на всяко ново нещо за мен винаги е било голямо предизвикателство“, разкрива Силвия.
Балетът все пак продължава да бъде част от живота й – като директор и хореограф на балетната трупа в Стара Загора, а преди това в Русе. „Аз много млада започнах да преподавам, бях на 27 години и ме помолиха да замествам моя колежка. Това беше най-активният ми период като артист и беше доста трудно да ги комбинирам. Сега съм отдадена изцяло на това. Аз съм човек, който работи по един и същи начин, независимо къде се намирам дали в Стара Загора, Русе, София, Милано“, разказва балерината.
„Аз говоря непрекъснато, показвам и гледам да усъвършенствам техниката на младите таланти в детайли. Това, което зная и умея го давам, изливам, преподавам и който има желание, би могъл всичко това да приеме и научи. Като цяло имам много високи изисквания към моите трупи, може би защото самата аз съм била много взискателна към себе си през годините“, анализира педагогът Томова.
За нея успехът настъпва, когато човек успее да разбере, че всичко, което направи и прави, е преди всичко една дълга стълба, която да те качи на върха и да погледнеш отгоре: „Тогава разбираш, че ти чрез изкуството не ставаш нито по-добър или по-качествен, социален, или богат. Когато хората обаче се стремят към тези неща, започват да се оглеждат в стени, коли, материални придобивки и това ги вкарва в стрес. Колкото по-бързо се отървеш от тази показност и успееш да разбереш, че това наистина е личен избор – само и единствено, толкова по-добре за теб самия. Ако можеш това нещо и да го преподадеш с думи, дела, пример – тогава ще има по-голям принос към едно по-добро общество. Колко повече осъзнаеш това, толкова си по-успешен.“
