Снимка: Pixabay |
След година българинът ще открие, че джобът му е доста отънял. Парите, които получава, няма да станат кой знае колко повече, времето на големите увеличения мина. Минаха големите ръстове на заплатите в бюджетната сфера. Мина повишението на част от заплатите в частния сектор. Следва един изпреварващ ръст на цените и с това, което получава българинът, ще може да си купува все по-малко и по-малко.
Така доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН коментира по БНР темата за покачващите се цени в контекста на световните и местни условия по отношение на енергетиката и климата.
Той посочи, че цените на ресурсите нарастват главоломно в последните месеци.
„За да произведете завършен продукт, трябват енергия, транспорт, разходи за заплати, складове и други. Всички тези неща се увеличиха с двуцифрени темпове, това се отразява върху цената на крайния продукт“, посочи икономистът.
„При цените на рудодобива например в индустриалното производство можем да видим ръст от 20% и това е само до август, а цените продължават да нарастват. Цената на добива на енергийни ресурси имаше около 15% увеличение, транспортът се увеличи около 15%“, посочи икономистът.
„В момента НСИ отчита едни символични все още проценти – 3,75% беше последната инфлация. Това не кореспондира кой знае колко с реалните харчове на хората. Когато влезете в магазина и видите цената на най-често потребяваните стоки като олио, масло, захар, брашно и т.н., виждате ръстове на цените, които просто не кореспондират с това, което НСИ пише по сайтовете си“, коментира Сарийски. Той допълни, че всичко онова, което не е отразено в крайната цена, ще се отразява тепърва и се отразява именно в тези активни месеци – октомври, ноември, декември и около Нова година.
Икономистът обясни, че тези процеси не са изолирани. „Цените на световните борси растат главоломно. Ръстовете продължават и при петрола, и при основните суровини като мед и алуминий, въглища и т.н.
„Не получаваме никакви индикации за успокоение. Китай се опита да успокои малко пазара, като изкара част от своите резерви с петрол и газ, но тези количества са пренебрежимо малки на фона на апетита на спекулантите. И както се вижда, цените продължиха да растат“, посочва той.
За Григор Сарийски „голямата беля, която доведе до отъняването на доходите, не само на българите, реално доходите намаляват в цял свят, на първо място беше неистовото печатане на пари, което тръгна от 2008-2009 г.“ „Централните банки се опитаха да направят нещо като гасене на пожара с допълнително наливане на още гориво. Ясно е, че това е процес, който няма как да спрете по този начин. Като продължавате да печатите пари, е ясно, че цените на стоките ще се опитат да го догонят. Това е ставало и по времето на Римската империя, и в Средновековието – рязкото увеличаване на паричното обращение“, коментира икономистът.
Според него „лошото е, че банките нямат полезен ход, защото в момента, в който спрат да печатат пари, това ще означава срив на пазара на ценните книжа и то на такива уж солидни държави като Франция, Белгия и т.н., които изобщо не са малко задлъжнели. Те крепят икономиката си благодарение на дълг, а този дълг се крепи благодарение на ниските лихви. В момента, в който печатането на пари спре и лихвите тръгнат нагоре, тези дългове ще се сринат, а това е нещо, което централните банки не могат да си позволят.“
По думите на икономиста „второто безумие“ е Зелената сделка. „Светът твърде бързо се върза на приказките на т.нар. „зелени“, в чиято политика няма нищо зелено. И започнаха да ограничават разходите за проучване, за добив на нефт и газ, на източници, с които се захранват ядрените централи и т.н. Съвсем естествено това доведе до натрупването на дефицити – консумацията продължава да расте, а добивът да намалява“, коментира той.
Големият замисъл на Зелената сделка е ограждане на ловното поле за европейските ловни концерни, смята икономистът. По думите му това е нещо, правено неведнъж. Последният такъв опит е през 1929 г. и се достига до прословутата криза и Голямата депресия. За да не се достига до повторение на тези години, светът достига до едни глобални споразумения, създаването на международен регулатор, обобщи Сарийски.
