ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 87, 1991 г.
В търсене на истината
Д-р Красимир Костов: „ПО МОДЕЛА НА ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО“
След като направление „Култура“ в Общинския съвет – Стара Загора първо в страната въведе в действие Постановление 23 на МС от февруари 1991 г., което по същество е първата стъпка по пътя на демократизацията на културата, ръководителите на голяма част от културните институти, намиращ се на общинска издръжка, му дадоха яростен отпор. По този повод се обърнах с няколко въпроса към г-н Красимир Костов.
-Г-н Костов, Вие връчихте оставката си на новоизбрания кмет г-н Андронов още на 21 октомври, като формулирахте искането си да бъдете освободен от длъжност, с неуспеха на Вашата партия БЗНС /е/ в изборите. Четири дни по-късно Вашата оставка бе поискана от група ръководители на културни институти в общината. Дали в случая става дума за неосведоменост, или за нагледна илюстрация на народната поговорка: „На умряло куче, нож се вади“?
-Ще започна отговора си с друга поговорка: „Казвам ти дъще, сещай се снахо“. В случая тази група ръководители на културни институти, сформирани по модели от близкото тоталитарно минало, иска да създаде в обществото впечатление, че оставката ми е подадена по нейно настояване. Това би означавало, че тази група представлява сила, която ще държи в подчинение и с която ще трябва да се съобразява следващият, който ще дойде на моето място.
-Вие сте началник управление „Култура“ само от шест месеца. Да оставим встрани обвиненията в некомпетентност, които се отправят към Вас, тъй като това понятие е приоритетно за определена партия. Успяхте ли Вие за този кратък период от време, да си изградите точна и пълна представа за хората, които работят в културните институти и техните ръководители?
-Може да прозвучи нескромно, но претендирам за изградени впечатления от работата на културните институции в общината, за този сравнително кратък период. Със сигурност мога да кажа, че само една четвърт, а може би дори една пета от заетите щатни бройки представляват истинските творци в културата, пред които аз се прекланям. Прави ми впечатление, че точно тези личности, които наистина творят, са скромни, принципни и работливи. „Шумът“ около мен беше съзнателно създаден от „културната администрация“ – т.е. от хора, които с десетилетия са свикнали само на едно – да командват, да ползват привилегиите на властта и то при минимална трудова активност.
-Всъщност, откъде идва конфликтът?
-Аз оправдавам тези хора. Те са абсолютно прави да настояват за моята оставка. Ако Вие сте на тяхно място, нямаше ли да настоявате за същото, когато имате насреща си човек, който нарушава Вашето десетилетно спокойствие, навлиза в детайлите на трудовото Ви всекидневие, запознава се основно с ползваните от Вас отпуски, командировки, болнични, трудовата Ви, лична и финансова дисциплина, с професионалните Ви качества и степен на компетентност и пр. И този човек Ви търси персонална отговорност, като на всичко отгоре привежда и в действие постановление 23 на МС. Картината е ясна. Тук аз виждам борба за оцеляване на група хора, оглавявали културата в близкото тоталитарно минало.
-Как си обяснявате факта, че тази атака бе толкова добре организирана? На какво се дължи това единомислие и единодействие?
-Когато се води борба за съществуване, то под един знаменател застават хора, които преди това дори са били разединени. Не е тайна, че в тяхното организиране, участват емисари на общинско ниво и такива, работещи в по-висши инстанции в системата на държавната власт.
-Как преценявате този стил на борба, при който се ангажират с подписки почти цели колективи, като се има предвид, че организирането на акцията е дело на ръководителите на тези колективи?
-Има ли нещо по-тоталитарно от този акт? Получава се парадокс: същите тези личности, които отправят към мен обвинения в погазване на демократичните принципи, действат абсолютно силово и авторитарно по отношение на подчинените си, като ги заблуждават и манипулират. как да реагират хората, при съществуващата безработица и заплахата от нея? Мнозина от заблудените са били убеждавани чрез изкривяване на фактите: няма ли да сложите подписа си и Вие срещу човек, за когото се внушава, че е спрял трудовото Ви възнаграждение и че е на път да прекрати съществуването на института, в който работите? С хората в културните институти е извършена груба манипулация: показателен е случаят с ансамбъл „Загоре“, посочен от нас като пример за правилно провеждане на реформата по постановление 23. Независимо от това, членове на ръководството на ансамбъла, подпомагайки изпадналите си в „беда“ колеги от другите културни институти, са въвлекли в тази недостойна акция целия колектив.
-При Вас се съхраняват личните характеристики на ръководителите на културните институти. Извинете ме за „политизирания“ въпрос, но каква е тяхната партийна принадлежност и има ли сред тях безпартийни?
-Нима се съмнявате, че в случая не става дума за организирано манипулиране на обществеността, с цел да се продължи максимално съществуването на структурите в културата, изградени в тоталитарните години? Съмнявате ли се, че сред ръководителите на културните институти, които сега провеждат тази организирана атака срещу демократичните реформи в общинската култура, е имало такива, които преди 10 ноември не са били членове на БКП? Реакцията на тези хора, стилът им на действие, зле мимикриращ под маската на псевдодемократичност, всъщност ни е познат от близкото минало. Това е опит да се сплашат онези, които посягат върху догматичните бюрократични структури в общинската култура. В тази борба се действа по правилото: „целта оправдава средствата“.
-Общината се явява все още като единствен меценат на културата. В случая става въпрос за пари. Знае се, че те недостигат. И този факт, съчетан с агресивното отстояване на старите позиции, вероятно ще предизвика и други атаки по отношение на държавната власт в лицето на направление „Култура“?
-Да, всъщност подписката за моята оставка е само един начален акт. Преди няколко дни, в предаване, водено от г-жа Светлана Попова, редактор в Старозагорското радио, бе лансирана идеята за създаване на Камара на културата на обществени начала. А в тази камара очевидно ще влизат същите тези хора, които водят борба с управлението. Целта е ясна: необходимо е отдалеч, чрез средствата за масова информация, обществеността да се манипулира, да се изгради впечатление, че тази нова институция на обществени начала е разковничето, което ще изведе културата в общината от незавидното й състояние. В замисъла на тази Камара ясно прозира намерението старите ръководители на културните институти да диктуват условията на общината, като при този диктат контролът на държавната власт се сведе до минимум. Направление „Култура“ трябва едва ли не само да генерира идеите на камарата, и разбира се, да ги субсидира безпрекословно, като добре познатото ни остапбендеровско: „Идеите наши, бензинът ваш“. Ето защо тези хора се обявяват против постановление 23 на МС, ето защо, свободата, която то им дава, не е желана. С една дума – зад бунта на ръководителите на местните културни институти, зад идеята за създаване на камара на културата, зад цялата тази мимикрия и фиктивна загриженост за културата, се крият инстинктът за собствено оцеляване, стремежът към неконтролируемост на възнагражденията и извършената работа, и борбата за доминиране в управлението на културата.
-Ако Вашата оставка бъде приета от г-н Андронов, какъв човек, каква личност, според Вас, би трябвало да оглави управлението или отдела „Култура“?
-За всички е ясно, че сферата на културата, в която до момента са направени най-малко демократични промени, би била ударната сила на всяка политическа формация, домогваща се до общественото влияние. Бъдещите кандидатури за моето място ще потвърдят това. За съжаление, все още на върха на пирамидата в областта на културата стоят антидемократични, тоталитарни личности. Това, съчетано със съществуващия монопол и контрол върху по-голямата част от средствата за масова информация, гарантира абсолютното манипулиране на истината за състоянието на културата.
Разговаря Румяна АПОСТОЛОВА
Д-р Красимир Костов: „ПО МОДЕЛА НА ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО“
