От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 730
Д-р Петър Берон (10.1800, Котел – 21.03.1871, Крайова, Румъния) е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.
Автор е на над 30 научни труда по математика, химия, физика и астрономия на френски, немски, латински и гръцки. През 1824 г. издава първия български “Буквар с различни поучения”, получил популярност като “Рибен буквар”. В труда си “Върху пожарите в градовете” (1850) разглежда причините за възникването на унищожителните стихии и начините за тяхното потушаване.
Неговата ерудираност по въпросите на противопожарното дело става повод Английското адмиралтейство да поиска от българина препоръки по тази материя. Берон открива революционна система, която била приложена на английските кораби и действала безотказно. От неговите трудове в тази област по-късно се възползват френското и белгийското правителства. Екземпляр от “Изложение върху една противопожарна система, изпитана от Лондонската марина” още се пази във Френската академия на науките.
Берон има подчертан интерес към явленията магнетизъм и електричество. В своята “Кратка физика” помества едно предизвикателство към изобретателската мисъл на своето време – безжичен телеграф чрез използване свойствата на земната кора, която е добър проводник на електричество. На 20.06.1850 г. за първи път в Кралското научно дружество на Англия астрономът Джон Ли докладва труда на българина със заглавие “Причините за земния магнетизъм открити”. Идеята за безжичен телеграф Берон доразвива и за морски условия – морски телеграф без жици. Любопитен е фактът, че Петър Берон изказва идеята за безжична съобщителна връзка още през 1863 г., а тя е реализирана през XX в.
