Д-р Светослав Куртев е на 34 г., женен. Завършва медицина в МУ-София. Взема специалност по кардиология. В момента завежда направление „Електрокардиостимулация и електрофизиология“ в клиниката по кардиология на „Александровска болница“. Преди това е работил в СБАЛССЗ „Св. Екатерина“, МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово и Национална кардиологична болница.
Д-р Куртев е асистент по кардиология към катедра „Вътрешни болести“ към МУ-София. Има над 12 публикации и повече от 30 участия в научни форуми. Носител е на Първа награда на международен медицински конгрес в МУ-Плевен. Има препоръки от доц. Светослав Йовев, проф. Румяна Търновска, доц. Добрин Василев.
– Д-р Куртев, защо избрахте да учите медицина?
– Никога в моя живот не е стоял такъв избор. От момента на оформянето ми като личност в моето детство знаех, че ще стана лекар.
– Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която сте завършили/следвате?
– От една страна, кардиологията дава голям спектър от възможности да помогнеш на пациента. Заболявания като остър миокарден инфаркт, животозастрашаващи аритмии, сърдечна недостатъчност, които в миналото са били почти равносилни на смъртна присъда, днес са успешно лечими. Всичко това ме кара да се чувствам значим и полезен в обществото, в което живея.
От друга страна, кардиологията е една от най-бързо развиващите се специалности. Има огромен брой проучвания и натрупано познание в тази област на медицината. Иновациите, новите устройства и технологии са ежедневие. Работата с тази информация изисква специфичен профил, който аз смятам, че притежавам и ми допада да развивам.
– Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
– За мен Хипократовата клетва е отживелица в доста голяма степен. Някои от принципите, които са заложени в нея, също нямат съвременна стойност. А заклеването в „Аполон и всички богове“ звучи някак бутафорно. Но принципи, като „Уважавай учителя си“ и „Лекарската тайна“ са непреходни и заслужават да бъдат положени в осъвременена форма на клетвата. Разбира се, нарушаването на най-важния принцип – „Да не вредиш на пациентите си“
трябва да има сериозни съдебни последствия и всеки млад лекар да е наясно още от първия ден на своето практикуване, че злонамереното му нарушаване ще доведе до много по-тежки проблеми от това да си загуби работата.
– Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
– Да помагам на хората. Затова съм станал лекар. Без значение дали пациентът има нужда от професионално лечение, съвет или морална подкрепа в хода на своето заболяване. Самото лечение, като например поставяне на стент, пейсмейкър или изписване на медикамент, не струва нищо, ако не е придружено с усмивка, добра дума и емпатия към пациента.
– Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
– Здравната система в България има много недостатъци. Но има и своите добри страни. По мое чисто субективно мнение, качеството се подобрява, особено през последните няколко години, но, разбира се, има още много какво да се желае. Дразни ме сляпото и безусловно копиране на чужди модели и задраскването на всичко родно, което е добро. Тази тенденция доведе до много грешки и до отрицателната оценка на обществото.
– Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
– Да, категорично. Аз няма да напусна България. Трябва да бъда изгонен, за да я напусна. Никъде няма да намеря това морално удовлетворение, което намирам тук. Трудно е да обясня чувствата си, за това ще разкажа нещо, което ми се случи скоро, с което ще се опитам да илюстрирам тези мои думи. Възрастна дама постъпи в тежко състояние, през нощта с влошени хемодинамични параметри и екстремна брадикардия (нисък пулс), почти несъвместима с живота. Събрахме спешно екип и я оперирахме веднага, имплантирайки животоспасяващия за нея електрокардиостимулатор. Жената се възстанови бързо и бе изписана вкъщи в добро общо състояние. На първия контролен преглед дойде развълнувана и с треперещи ръце подаде кутия бонбони с благодарност към мен и екипа, който я е оперирал. А след това се усмихна, бръкна отново в чантата си, откъдето извади втора, по-малка кутийка, отново с бонбони и ми каза: „А тази кутийка е за майка ти, че е родила такова добро момче!“ Не мисля, че подобен комплимент може да бъде получен и разбран, където и да било другаде извън мястото, където съм се родил и отраснал.
– Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
– Непрекъснато се насажда мнението, че младите лекари бягат от България заради ниското заплащане. Това не е вярно. Навсякъде по света на младите лекари се заплаща скромно в сравнение с младите банкери или IT специалисти. От България лекари бягат, защото липсват правила и условия за кариерно развитие. Оставайки тук, младият лекар рискува да бъде научен да практикува неадекватна на съвременните изисквания и технологии медицина. А това е най-голямата трагедия за него. Разбира се, робските взаимоотношения, липсата на отпуска, майчинство и трудов стаж по време на специализацията, както и заплащаните доскоро огромни суми за специализация, са фактори, стимулиращи емиграцията на младите колеги.
– Какво искате да се промени в здравната система?
– Много неща. Най-вече отношението на някои колеги към пациентите. Но и други неща, касаещи организацията. Например, бих премахнал сертификатите за високоспециализирана дейност – доказано намаляват конкуренцията, увеличават цената на услугата и намаляват достъпа на млади лекари до иновации. Но и бих искал да има повече публичност в системата. Да се знае примерно колко пари и откъде постъпват в дадена държавна болница и за какво се харчат. Както и да се знае къде отива огромният публичен ресурс на НЗОК и за какво. Всичко това може да бъде оповестено в интернет сайт на касата и не представлява технически проблем. Разбира се, има и още, но само тези двете стигат, за да се промени системата чувствително.
– Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
– Кураж! Не е лесно да се правят промени и реформи. А на места има вопиюща нужда.
– А на пациентите?
– Безкраен респект и уважение. Те ме правят личност и ме карат да бъда щастлив. Благодаря им!
Източник: Стандарт
