В следващият репортаж ще ви срещнем с един носител на приза „Достойните българи” в сферата на здравеопазването.
[ad id=“225664″]
Тя е от Велико Търново и е началник на интензивното отделение в областната болница. Д-р Сибила Маринова беше отличена заради усилията си да популяризира донорството. Една крехка жена с тежка професия, разказва NOVA.
Един обикновен работен ден за интензивно отделение във великотърновската болница започва с борба за живота на пациент.
„От Спешно отделение ни извикаха за пациент с тежка дихателна недостатъчност. Колегите слязоха и го докараха веднага. Беше, наистина с тежка дихателна недостатъчност. Наложи се интубация, апаратна вентилация и всички интензивни и инвазивни манипулации за обработка на такъв пациент“, разказва д-р Маринова.
[ad id=“263680″]
„Рядко има спокойни дни. Почти всеки ден е интензивно много. Тази седмица, така тръгна. Предполагам, че и така ще завърши“, казва тя.
Д-р Сибила Маринова е в интензивно отделение от 19 години. Сега е негова началник. От няколко години е приела за своя кауза поляризиране на донорството. И вече има първите резултати.
„Миналата година – 12 доказани случаи на мозъчна смърт, 9 донорски ситуации. Два от тази случая бяха неподходящи за донори и само един отказ. Така, че нашата кампания, смятам че дава резултати“, разказва доктор Сибила Маринова.
[ad id=“237001″]
Най-тежката част за д-р Маринова в тази нейна кауза, е да съобщи за смъртта и да поиска от близките да дарят органите на починалия.
„Разговорът с близките е винаги много труден. Тежко е, всеки път е тежко. Предният ден ми се наложи такъв разговор с близки, имахме пациент в мозъчна смърт, близките се съгласиха, но нямахме подходящи реципиенти. Но, всеки път е тежко да застанеш пред хората да кажеш, че техният близък е починал и да искаш от тях да бъдат, толкова благородни, за да дарят.
А тази тежест се оказва, че е може да се премахне и то законодателно – като човек приживе реши да дари органите си. Сега, обаче, това е невъзможно.“
[ad id=“238430″]
„Ако закона се промени и хората имат право, освен своето несъгласие да заявяват своето съгласие, да бъдат донори, приживе – няма да се наложи да питаме близките, ако имаме декларирано и регистрирано съгласие, защото волята на човек изразена приживе е на първо място. Ако го приемат, това като промяна в закона ние с д-р Лъчезарова ще бъдем първите, които ще декларират своето съгласие“, казва началникът на отделението.
