ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 46, 1990 г.
ДА БЪДЕМ ДОСТОЙНИ!
Предизборната надпревара още не е приключена. Предстоят втори избори на 17 юни по мажоритарната система.
Пиша тези редове, защото трябва да бъдем достойни за демокрацията, към която всички, без значение но политическите си пристрастия, се стремим. Как посрещнахме първите резултати, при това не резултати, а прогнози на западногерманската фирма „Инфас”?
Неделята мина спокойно и ведро. Ние, обикновените избиратели, се показахме достойни за бъдещето си – хората се шегуваха, стискаха си ръцете, политически опоненти разговаряха спокойно и трезво. Цял ден радиото, а надвечер и телевизията ни убеждаваха, че с изключение на някои разгорещени глави, които продължаваха по свой си начин агитацията в изборния ден, всичко е нормално и в рамките на законността. Това ни радваше. Всички.
Още с първата прогноза на западногерманската фирма обаче градусът на напрежението се покачи. Дори и на един толкова опитен и обигран в професията журналист като Кеворк Кеворкян му стана видимо трудно да овладее положението в обявеното за цялата нощ телевизионно предаване от НДК. С потвърждаването на прогнозата в късните (или ранните) часове напрежението в студиото и пред НДК тотално (не тоталитарно!) нарастваше. Вън се скандираше толкова силно, че и дебелите стени на двореца не можеха да приглушат децибелите на недоволството. Недоволство от какво? От правото на народа да си каже думата в този отговорен за страната ни ден! Някои лидери на СДС изразиха по тяхному недоверие към прогнозите, макар те да съвпадаха до голяма степен с предварителните наши социологически проучвания, които бяха публикувани. Един лидер пък на весела партия дотолкова беше загубил чувството си за хумор, че спрягаше глагола колко са лоши тия, дето набират толкова гласове, пък народът… Много смешно!
Бомбата избухна с влизането в импровизираното студио на д-р Жельо Желев и Петър Берон, заедно с техен екип. Кеворкян напразно се мъчеше да ги убеди, че онова, което искат да кажат, не е за телевизията, не е за този момент, че е за Националната комисия по изборите. Желев беше непреклонен и нареди на заелите места за поредния разговор да отстъпят столовете си на неговите хора, предвождани от актьора Йосиф Сърчаджиев, Кеворкян отново се опита да ги спре, подкрепи го и Чавдар Кюранов, но… Научихме, че в Пазарджик имало нарушения, които опорочавали целите избори. Чавдар Кюранов и Георги Пирински спокойно заявиха, че дискусия по това време (около 4 часа сутринта) по този сигнал само би увеличило без това растящото напрежение. Тук Йосиф Сърчаджиев прекъсна Георги Пирински с викове и закрещя, че е срамота да се демагогствува, че е срамота това пред България, която ги гледа, и с плач напусна студиото. Актьорство ли беше този плач или чисто човешки,ь от непоносима обида (склонен съм да приема, че за Сърчаджиев е било второто) – не е най-важното. По-важното беше, че цялата тази сцена беше срамна, че не й беше мястото в това студио – имаме национална избирателна комисия, който регистрира тези случаи и ги анализира, имаме прокуратура и съд, които по законен път могат да изяснят проблема. Кому беше нужно това пренагнетяване на напрежението.
Предполагам, че по тази причина Кеворкян прекъсна предаването около 5 часа сутринта, макар да имахме уверението, че ще следим изборната процедура пряко до нейното приключване.
Пиша тези редове преди да зная официалните резултати, но си мисля, че ни е нужно повече мъжество, повече разум, толерантност и търпимост към законното право на българския народ да бъде наистина за първи път гласоподавател. Трябва да бъдем демократи, колкото и трудно да ни се удава все още. А ако има нарушения, за каквито кой знае защо цял ден не се съобщаваше, пътят е ясен – не емоционално напрежение, а сигнализиране там, където е нужно, и спокойно изясняване от компетентните органи.
Ще успеем ли да преодолеем собствения си синдром – народът ни показа, че е достоен за демокрацията. Сега е ред на лидери и на кандидати за народни представители. Дано на 17 юни всички докажем, че сме достойни за демократичната промяна. Впрочем, тя вече е факт.
Георги ЯНЕВ
Да бъдем достойни
