Руският президент Путин (вляво) и патриарх Кирил. Снимка: EPA/MIKHAIL METZEL |
Московският и руски патриарх Кирил, глава на Руската православна църква (РПЦ), е не само един от най-известните руснаци, но и човек, на когото гражданите на Русия – след своя президент – отдавна имат най-голямо доверие. Но от началото на руската атака срещу Украйна това доверие се разклаща.
Отначало все още изглеждаше, че патриархът не иска да се изкаже ясно за войната. Вечерта на първия ден от инвазията Московската патриаршия публикува много прикрито изявление, в което Патриархът говори за „събития“, които го изпълват с „дълбока болка“, и в което уверява „всички засегнати от нещастието“ в своето „дълбоко съчувствие“. Кирил не използва нито думата „война“, нито термина „специална операция“, с който в момента контролираните от държавата медии описват войната в Украйна.
Вместо това той призова „всички страни в конфликта да направят всичко възможно, за да избегнат цивилни жертви“, все едно украинската армия воюва и в Русия. Но вечерта на този първи ден от войната в Русия вече имаше повече от 1700 души, които бяха станали жертви – жертви на руските органи за сигурност, които ги бяха арестували за участие в демонстрации срещу нападението над братята украинци. Патриархът отново не каза нито дума за това. Ключът към разрешаването на конфликта, каза Кирил, се крие в дадената от Бога общност на руския и украинския народ и в тяхната обща, многовековна история, „която води началото си от покръстването на Русия от светия апостолски княз Владимир“. С това той намеква за легендарното покръстване на средновековна Киевска Рус, за което се твърди, че е станало през 988 г. и се смята за датата на християнизацията на народите на Русия, Беларус и Украйна.
В първите дни на войната много църковни представители от цял свят се обърнаха към патриарха с призив да се изкаже публично за прекратяване на сраженията в Украйна. Светият синод на Украинската православна църква, която сама по себе си е част от Московската патриаршия, призова вярващите в Украйна да защитават „държавния суверенитет и териториалната цялост“ на страната и се обърна към патриарх Кирил да поиска от Путин незабавно да прекрати нападението. Световният съвет на църквите също помоли патриарха да издигне глас за страдащите братя и сестри в Украйна, както и католическият архиепископ на Познан – от името на Полската епископска конференция, а също и кардинал Маркс от Мюнхен.
За разлика от своя предшественик Алексий II, който през лятото на 2008 г. призова за прекратяване на военните действия между Русия и Грузия, сегашният патриарх реагира на всички тези призиви с тревожно мълчание.
Малко преди началото на войната, на 23 февруари, Патриаршията публикува поздравително писмо от Кирил до Владимир Путин по случай „Деня на защитника на отечеството“. В него патриарх Кирил възхвалява „пламенната любов към Отечеството“ на руския народ, неговата „готовност за саможертва“ и „твърдост“. Самата руска православна църква винаги се е стремяла да „допринася значително за патриотичното възпитание на своите сънародници“, виждайки във военната служба активна проява на евангелско милосърдие и пример за вярност „към високите морални идеали на истината и доброто“. По това време Путин вече бе отрекъл държавността на Украйна в обръщението си към народа от 21 февруари, наричайки я част от Русия. Няколко часа по-късно започна руската атака срещу Украйна.
Междувременно новинарските страници на Московската патриаршия продължиха да съобщават подробно за много неща, но не и за руската война срещу Украйна. На 3 март Патриаршията публикува още едно поздравително писмо, този път до командващия руските въздушнодесантни войски. По случай 60-ия му рожден ден патриархът пожела на генерал-полковник Сердюков „Божията подкрепа за по-нататъшната му работа за благото на отечеството“. Отново нито дума за войната в Украйна.
Самият Кирил също вероятно е бил наясно, че тази стратегия на изчакване, сякаш нищо не е станало, няма да бъде устойчива. В първата неделя след началото на войната Патриархът за първи път се помоли публично в най-голямата московска църква, „Спасовата катедрала“, за Украйна, която е „разкъсвана от размирици и вълнения“.
Нека Бог озари със своята светлина „очите на заблудените“ в Украйна и да сложи край на „враждата и размириците“ в тази страна, каза патриархът. Ако не бяхме по-добре информирани, би могло да си помислим на фона на тези думи, че в Украйна е избухнала гражданска война. В проповедта си Патриархът говори за „тъмни и враждебни външни сили“, които „винаги са се борили срещу единството на Рус и Руската църква“, и предупреди, че „между Русия и Украйна се очертава страшна граница, опетнена с кръвта на братя“. Патриархът изрично призова „общото историческо отечество“ на руснаци и украинци да бъде защитавано от атаката на всички външни врагове и да бъде опазено неговото единство.
Тази интерпретация на събитието бе отразена и в молитвата, която патриархът произнесе по време на Божествената литургия миналата неделя и която беше препоръчана за използване от всички руски православни енории. Текстът отново се позовава на „единния кръщелен купел“ на руснаци, беларуси и украинци. Патриархът съчетава молбата за „дух на братска любов и мир“ с пожеланието Бог да се „противопостави на чуждоезичните племена, които търсят размирици и се въоръжават срещу светата Русия, и да осуети нейните планове“. Според тази гледна точка не Русия е нападнала Украйна, а враждебни, чужди сили, които заплашват историческото, културното, езиковото и не на последно място църковното единство на руснаци, белоруси и украинци, а Русия сега се опитвала да защити това единство.
Идеологическата основа на този възглед е политическият проект на Путин за „Руския свят“ („Руский мир“), към който настоящият патриарх добави по-специално религиозно измерение. Понятието „Руски свят“ не означава национална, а транснационална концепция за езикова, културна и дори духовна руска идентичност, която освен Руската федерация включва Украйна, Беларус, Молдова и до известна степен повечето от другите бивши съветски републики, както и в крайна сметка всички руснаци, където и да живеят по света. Тази концепция за „руския свят“ представлява контрадизайн на западния свят и неговите ценности. Така например още през 2006 г. Кирил заявява, че традиционните ценности на Светата Русия имат предимство пред западните права на човека и светската концепция за човешкото достойнство. Затова Руската православна църква, която присъства в повечето постсъветски държави и в световната диаспора, е важна опора за Путин в неговата концепция за „Руския свят“.
В проповедта си от миналата неделя патриархът за първи път косвено оправдава войната срещу Украйна – като реакция на продължаващия вече осем години опит да се потисне населението в Донбас и да му се наложат западните ценности. В Донбас се наблюдавало „фундаментално отхвърляне на така наречените ценности, предлагани днес от онези, които претендират за световна власт“. Има „тест за лоялност към тази власт“, продължи патриархът, а именно искането на Запада да се провежда „гей парад“. Въпреки че хомосексуализмът е грях, държавите трябвало да провеждат такива паради, за да бъдат приети в международната общност, казва патриархът. По думите му ставало въпрос за „насилствено преподаване на греха на хората… и по този начин се отрича Бог и Неговата истина“, каза Кирил. „Знаем как хората се противопоставят на тези искания и как тази съпротива се потушава с насилие“. Ето защо, казва той, сега се намираме в борба, която има „не физическо, а метафизическо значение“.
Руската война срещу Украйна като „борба срещу греха“?
С това богословско оправдание на руската атака Московският патриарх наистина даде да се разбере, че неговата концепция за християнските ценности и тяхното налагане е коренно различна от тази на огромното мнозинство на другите християнски църкви.
С оправдаването на войната като средство за налагане на т.нар. традиционни ценности патриархът се постави извън широкия християнски консенсус. Това ще има последици не само за икуменизма, но и за неговата собствена църква, части от която се отказват от верността си към патриарха. Още в първите дни на войната много свещеници от Сумската епархия в Североизточна Украйна публикуваха декларация, в която заявяват, че от този момент нататък няма да споменават Московския патриарх в божествената литургия, а само Киевския митрополит Онуфрий.
Самият Онуфрий, най-високопоставеният представител на православната църква в Украйна, се е обадил на президента Владимир Путин веднага след началото на войната, за да иска да се сложи край на братоубийствената война. Междувременно други украински епископи, включително Лвовският митрополит, също се въздържат да споменават патриарха в литургията. Последният веднага нарече непокорните духовници „разколници“ и ги заплаши с наказание.
А ако Украйна остане независима държава, може да се предположи, че повечето от енориите в Украйна, които досега са принадлежали на Московската патриаршия, ще се отцепят от руската православна църква и може би ще се обединят в средносрочен план с независимата Православна църква на Украйна, основана през 2019 г.
Но дори в самата Русия сред православните духовници се надига опозиция срещу фактическото одобрение на патриарх Кирил за нападението на Русия срещу Украйна.
Междувременно няколкостотин православни свещеници в Русия подписаха призив за мир, в който призовават за незабавно прекратяване на огъня и примирие и защитават правото на украинския народ да избере своя собствен и свободен политически път, позовавайки се на свободата, дадена на човека от Бога. Държавните репресии срещу ненасилствените протести срещу войната също бяха критикувани. Смелостта на тези духовници е достойна за възхищение, защото може да се предположи, че тази публична декларация срещу войната ще има последствия както от страна на църквата, така и от страна на държавата.
И така – опитът да се наложи единството на „руския свят“ със сила, с военни средства и да се оправдае това богословски като „борба с греха“ вече доведе до застрашаване на единството на руската православна църква. А друга църковна схизма може да бъде предотвратена в най-добрия случай чрез държавно насилие. С изявленията си патриарх Кирил окончателно се дискредитира в очите на много християни. А репутацията и доверието в руската църква като цяло ще зависят от това дали през следващите седмици ще се чуят и други гласове на ниво църковно ръководство.
По материали на Ройтерс и Süddeutsche Zeitung
