Момиче с дълга черна коса, вързана на опашка, изкачва катерачен маршрут. Момичето обаче не се катери по скали, а по лицето на шиитски духовник. Връзва въжето си по челото му, стъпва по носа му.
През последните дни такава рисунка обиколи социалните мрежи. Момичето на нея е Елназ Рекаби – иранска състезателка по спортно катерене, която с едно на пръв поглед несвързано действие се превърна в символ на протестите срещу ислямския режим в Иран.
На финала на шампионата на Азия този месец Рекаби се появи на стената за катерене без забрадка. Върху косата ѝ, пристегната в опашка, имаше единствено лента за глава, въпреки че ислямският режим в Иран задължава всички състезателки, които представляват страната си в чужбина, да покриват изцяло косата си.
Така 33-годишната катерачка се превърна в първата национална спортистка, позволила си да не спази правилото. Мнозина в Иран видяха в действието ѝ израз на солидарност с продължаващите антиправителствени протести в страната. От повече от месец хиляди хора протестират срещу задължителното носене на забрадки и ограничаването на правата на жените и призовават за край на ислямския режим.
Елназ Рекаби обаче не каза, че е искала целенасочено да „настъпи по носа“ режима. Дори напротив, впоследствие тя отрече явяването ѝ без забрадка да е било нарочно и се извини за, по думите ѝ, случайния пропуск.
Мнозина в Иран обаче не вярват на тази версия. Преди да дойде изявлението на Рекаби, се появи информация, че паспортът и телефонът ѝ са били иззети, а близките ѝ не са могли да се свържат с нея в продължение на 48 часа след състезанието.
В миналото иранските власти многократно са заплашвали и оказвали натиск върху известни личности, включително и спортисти, за да изтръгнат от тях фалшиви публични признания,твърдят правозащитни организации. Според някои информации точно такъв е случаят и с Елназ Рекаби.
Скално катерене и политически протести
В момента 33-годишната Рекаби е най-успешната иранска състезателка по спортно катерене. Миналата година тя взе бронз от Световно първенство по катерене и така стана първата иранка, печелила медал от подобно състезание.
На финала на шампионата на Азия в Сеул, където се яви без забрадка, Рекаби зае четвъртото място. В интервю за Евронюз от преди няколко години тя коментира, че задължителното покриване на косата, което иранските власти налагат на състезателките си, всъщност представлява практически проблем.
„Със сигурност когато е топло, забрадката се превръща в проблем“, казва тогава Рекаби.
„По време на състезание тялото трябва да отделя топлината“, добавя тя.
Въпреки това досега иранката винаги е спазвала наложеното от ислямския режим правило. Явяването ѝ без хиджаб на финала в Сеул обаче идва в специфичен момент. Вече 6 седмици хората в Иран протестират срещу задължителното покриване на косата, което всички жени са принудени да спазват на публични места.
Кадри от десетки градове в страната показаха жени, които свалят забрадките си и ги горят, а някои и публично режат косите си – в знак на несъгласие с режима, който оспорва правото им сами да се разпореждат с телата си.
Демонстрациите, които са най-масовите от 2019 г. насам, избухнаха след смъртта на млада жена, която беше арестувана за неправилно носене на забрадката си. Властите твърдят, че тя е починала заради здравословни проблеми, но според близките ѝ тя е била бита от полицията.
Освен разхлабване на строгите ограничения за жените, хиляди протестиращи поискаха и още по-сериозни промени в Иран и край на ислямския режим, който управлява страната от 1979 г.
Властите обаче обвиниха САЩ и Запада, че стоят зад гражданското недоволство, и опитаха да потушат протестите със сила. До момента убитите в сблъсъците с полицията са най-малко 234 души, сред които 29 деца, а арестуваните са хиляди.
„Облеклото ми по случайност беше проблематично“
На този фон мнозина в Иран и извън страната изразиха опасения за сигурността на Елназ Рекаби. След края на състезанието в Сеул, в което тя участва без задължителната забрадка, нейни близки разказаха пред Би Би Си, че не могат да се свържат с нея и не знаят къде е отведена. Появи се и информация, че паспортът и телефонът ѝ са ѝ били отнети.
В началото на миналата седмица обаче в профила на Рекаби в Инстаграм беше публикуван пост, в който тя отрече да има каквито и да било проблеми, и каза, че се завръща в Иран „в съответствие с първоначалния план“. Въпреки това вместо по план в сряда, Рекаби беше качена на полет за Техеран още във вторник.
„Аз, Елназ Рекаби, се извинявам за притесненията, които създадох. Трябва да кажа, че заради важността на финалните стартове от азиатския шампионат и заради непрецененото време и неочакването ми извикване на стената за катерене, облеклото ми по случайност беше проблематично“, пишеше в публикацията.
Съмненията обаче останаха. Десетки хора се събраха миналата сряда на летището в Техеран, за да посрещнат Рекаби и да изразят подкрепата си за нея. Самата спортистка обаче отново отрече действията ѝ да са били целенасочени и поднесе извинения в интервю за иранската държавна телевизия още на летището. По думите ѝ до ситуацията се е стигнало „напълно случайно“.
„Заради трудностите, които имах с обуването на обувките си и подготовката на екипировката си, забравих за забрадаката, която трябваше да нося, и отидох пред стената и директно започнах да се катеря“, каза Рекаби.
Чек от 35 000 долара и едно пълномощно
Според наблюдателите обаче изявлението на спортистката по никакъв начин не променя стойността на действието ѝ.
„То има символно, политическо значение“, коментира пред Уошингтън поуст преподавателката по история на Близкия изток Пардис Минушехр.
Нещо повече – по всичко личи, че Рекаби е била принудена да се извини и да каже, че е забравила да покрие косата си от невнимание, а не като знак на протест.
Миналия петък източници на Би Би Си съобщиха, че тя е била заплашена, че властите ще отнемат имот на семейството ѝ, ако не направи изявлението. Режимът често принуждава спортисти, заминаващи за състезания извън страната, да оставят някакъв вид гаранция, че ще се завърнат в Иран и след края на шампионатите.
Според източниците на Би Би Си, преди да замине за Сеул, Рекаби е била принудена да предаде на Иранската федерация по алпинизъм чек от 35 000 долара, както и пълномощно, даващо право на федерацията да продаде имота на семейството ѝ.
„Целият ми страх“
Преди седмица властите в страната съобщиха, че Елназ Рекаби е в дома си, където си почива след състезанието. По информация на Би Би Си това е вярно само отчасти – Рекаби действително е в дома си, но е държана там под домашен арест.
Цената, която тя може да плати за действието си – случайно или не – е висока.
„Ако правителството реши, може пътят ѝ към олимпийската цел да се окаже много труден или дори невъзможен“, казва Али Баратзаде, ирански катерач, тренирал заедно с Рекаби. На Олимпиадата в Париж след две години катеренето за втори път ще бъде една от олимпийските дисциплини.
Освен да попречи на участието ѝ там обаче, авторитарният режим в Иран може да санкционира действията на Рекаби и по доста по-сериозен начин. От началото на протестите няколко ирански спортни звезди, сред които и футболистът Али Даи, бяха арестувани, привикани за разпит или се оказаха с отнети паспорти, защото са подкрепили публично протестите.
Случаят на иранската катерачка напомня и за единствения друг епизод в историята на Иран, в който спортистка от държавата участва на официална проява без забрадка. През 2019 г. боксьорката Садаф Хадем изигра мача си във Франция по шорти, потник без ръкави и без да е покрила косата си.
Тогава Хадем не представляваше официално страната си и правилото за задължителната забрадка не важеше за нея. Въпреки това боксьорката отмени връщането си в Иран след мача и избра да остане във Франция. Тогава тя каза, че е получила информация, че властите планират да я арестуват при пристигането ѝ.
„Помня този първи мач, даже не мислех за самия мач, целият ми страх беше за това как ще се прибера у дома. Какво ме чака? Какво ще ми се случи?“, коментира преди дни Хадем, провокирана от случая на Рекаби.
„Защо трябва да е така? Това не е нормално. Хората на Иран, особено жените и жените спортистки просто искат да живеят така, както се живее във Франция – с повече свобода, повече спокойствие, повече сигурност. Това е всичко. Това е всичко“.
