През 2022 г. тя е една от най-перспективните състезателки в Европа. Наскоро е дебютирала в международните състезания, но вече печели медали. Отива на европейско първенство и там всичко се срива – тежка контузия я оставя месеци наред извън залата.
Тя обаче не се отказва. Завръща се, тренира, а в състезанията печели медали и титли.
Сега Валентина Георгива се превърна в първата финалистка на България по време на Олимпийските игри в Париж. В неделя тя се класира сред най-добрите осем състезателки в коренната си дисциплина прескок.
Така тя се превърна в първата състезателка от България, която достига финал в гимнастиката от 32 години насам.
На финала тя ще срещне тежка конкуренция, сред която е и четирикратната олимпийска шампионка Симон Байлс. Той ще се проведе в събота, 3 август.
Всъщност по време на квалификацията Георгиева си направи и подарък, защото в същия ден навърши 18 години.
Тя е родена на 28 юни 2006 г. в София. Когато е на четири майка ѝ я записва на художествена гимнастика в залата на комплекса на „Левски“ на стадион „Георги Аспарухов“.
„Залата там е разделена на две части. От едната страна е художествената, от другата страна е спортната гимнастика. През повечето време, по време на загрявката примерно, аз обръщах внимание повече на спортната гимнастика. Гледах постоянно как тези каки и батковци скачат, правят всичко това. В художествената гимнастика не ми беше интересно“, казва Георгиева пред gong.bg
Тя продължава със заниманията по художествена гимнастика близо три години, като още преди да навърши седем години, майка ѝ я завежда в залата на стадион „Раковски“. Там тя попада и на досегашния си треньор Филип Янев.
„От 30 минути, времето мина на час и половина и когато сме излезли с треньора ми от залата, аз съм била с усмивка до зад очите и съм казала, че предпочитам спортната пред художествената гимнастика“, казва Георгиева.
По думите на състезателката тя се разбира с треньора си Филип Янев само с един поглед. Не всяка тренировка обаче върви перфектно и „не всеки ден е добър“.
„Но за нищо на света не бих сменила този треньор. Имала съм доста предложения да тренирам в чужбина и при други клубове и треньори, но с него съм започнала и с него ще завърша“, казва тя.
Най-тежкият момент в кариерата ѝ досега идва през 2022 г. Тогава, на Европейското първенство в Мюнхен, тя пристига в отлична форма, след като по-рано е спечелила първия си златен медал от международно състезание.
Георгиева успява да влезе на финала на прескок, но в един от опитите получава тежка контузия. Изследванията показват скъсани кръстни връзки и менискус.
„В деня на контузията много неща не си ги спомням. Много ми дойде психически“, казва Георгиева.
По думите ѝ веднага след травмата тя дори не разбира какво точно ще означава случилото се за кариерата ѝ. Тук на помощ отново идва и треньорът ѝ, който ѝ казва да се подготви психически за трудно възстановяване, комбинирано с много болка.
Валентина казва, че буквално се е учила да ходи отново.
„Беше много тежко“, казва тя и добавя, че до нея в този период са били семейството, най-добрата ѝ приятелка, но също и треньорът ѝ и федерацията.
Веднага след като вече може да ходи с патериците, но далеч преди да може да започне да се състезава пак, Валентина се връща в залата.
„В началото, като че ли, се затворих сама със себе си. Имаше момент, в който не виждах никакъв прогрес. И си казвах, ще го раздвижа този крак, колкото да мога да ходя, и рехабилитацията за мен приключва“, казва Валентина.
Постепенно обаче Георгиева се връща в залата, а по-късно и към състезанията. На тях пък се случва нещо не съвсем очаквано – резултатите са повече от добри.
В състезанията, в които участва след контузията – от световната купа в Кайро и Кобтус, печели по два сребърни медала. Голямата победа пък идва на световната купа в Баку през март, където печели златото на прескок и се класира за Олимпиадата. Завършва и втора на европейско първенство през май.
„На мен емоциите ми тогава много избиха. Просто легнах на подиума“, спомня си Георгиева.
Сега на квалификацията тя постигна резултат 13.999 – първи прескок 14.166 (5.000; 9.166) и втори 13.833 (4.800; 9.033) и остана 9-та. Заради правилото, че само две състезателки от една страна могат да участват във финала, една от американските гимнастички отпадна и това позволи на Георгиева да влезе на финала.
„Мисля, че ще съм стабилна, защото не ми се получаваха прескоците и загрях един опит по-малко, за да може да си почина, защото скачах първа. На финала ще има малко повечко адреналин и предполагам, ще сме по-стабилни“, каза Георгиева след финала.
През годините тя симпатизира на американската гимнастичка Симоне Байлс, на която гледа като „момичето, което искам да достигна и да съм рамо до рамо с нея“.
В събота тя предстои да се случи именно това – 18-годишната Георгиева ще застане рамо до рамо с Байлс и ще получи шанс да осъществи мечтите си.
