Сергей Гридин е на 20 години – наборен войник от Коми. През ноември 2022 г. е призован в руската армия за задължителната си военна служба. Скоро след това публикува в профила си в социалната мрежа ВКонтакте снимка с други момчета в униформи и пише: „Службата за набиране на войници е страна на чудесата – минаваш комисията и изчезваш за една година“.
Казармата му продължава само три месеца – във военно поделение близо до Москва. Тя приключва завинаги на 10 февруари. Трябвало е да бъде изпратен на фронта в Украйна, въпреки официалните уверения на руското военно министерство, че срочно служещите в армията няма да бъдат изпращани за участие в „специалната военна операция“, както Кремъл нарича пълномащабната инвазия, която започна в Украйна на 24 февруари 2022 г.
„Ако четете това, значи, че вече не съм жив. Вчера ме включиха в ротацията за Украйна. Никой от нашата рота не се е връщал оттам“. Така започва предсмъртното писмо, което е оставил. Според информация от негови колеги Сергей се е обесил на 10 февруари с колан, прикрепен към метална стълба на водна кула.
На 15 февруари роднините му го погребват в родния му град Печора. На 12 март е трябвало да навърши 21. Майката и сестрите на Сергей разказаха пред Север.Реалии, че са наели адвокат – те искат цялостно разследване на смъртта му и наказание за тези, които са я причинили.
Следственият комитет на Русия не коментира инцидента. А предсмъртната му бележка е безследно изчезнала от материалите по случая. За нея роднините разбират, когато я публикуват журналисти.
„Командирите взеха бележката и я унищожиха“
Първият, който публикува снимка на бележката, оставена от Сергей, е каналът „Мобилизация“ в Телеграм. Сестра му потвърждава, че почеркът много прилича на този на брат ѝ. В писмото момчето разказва, че са го принуждавали да подпише договор с армията, за да бъде пратен на фронта.
Не искам да описвам униженията, които тези животни ми причиниха, но не мога да живея с това.
„Наивно помолих командира на взвода да остана в пункта за постоянна дислокация, сега той и сержантите не ми дават мира с издевателствата си. Не искам да описвам униженията, които тези животни ми причиниха, но не мога да живея с това“, гласи писмото. В него войникът заявява, че не желае да се подчинявамна хора, „които не вдъхват нищо друго освен страх и отвращение“.
„Вие не можехте и няма да ме сломите. Затова реших да умра на родна земя, без чужда кръв по ръцете ми“. За командирите в поделението казва, че му се иска да ги вкарат в затвора за това, че подтикват човек към самоубийство, „но в Русия това не се практикува. Мразя ги!“, завършва предсмъртното писмо.
Сестрата на момчето – Валерия Гридина, разказва, че една сутрин баща ѝ се обажда, че Серьожа е починал, но не е споменал нищо за самоубийство. Половин час по-късно майката се обажда в поделението и тогава ѝ казват за самоубийството.
За семейството е изключително трудно да приеме мисълта, че Сергей е сложил край на живота си. Сестра му не може да повярва, че се е решил на такава стъпка – „това просто не е в характера му“.
Но вероятно, когато е отказал да подпише договора за изпращане на фронта, са го притискали, и притискали и в някакъв момент е преминал границата, добавя тя. Роднините не изключват системно подбуждане към самоубийство или дори убийство.
„Готови сме да предприемем съдебни действия, за да бъдат наказани виновниците“, казва още сестрата.
Когато пристига, тялото на Сергей е било посинено и сякаш натъртено, целите му ръце – синьо-жълти. Но в медицинския доклад няма нито дума за това.
Според сестрата на Гридин докладът на съдебния лекар сочи, че причината за смъртта е самоубийство. Други войници разказват, че предсмъртната бележка е била снимана от тези, които са намерили тялото, но от нея вече няма и помен. „Командирите взеха бележката и я унищожиха“, казват те на семейството.
От военното поделение отказват да коментират съществуването на писмото.
Семейството е наело адвокат и ще се опита да докаже, че Серьожа е бил убит или доведен до самоубийство. Засега казват, че дори няма дело. „Води се дознание по обвинението в подбуждане към самоубийство“, казва майката Людмила Гридина.
Клетва с дървени автомати и пияни командири
Семейството знае, че командирите са искали да пратят Сергей на война от известно време – защото след Нова година момчето само им е съобщило. Това е бил и най-големият им страх. Другата му сестра тогава му е казала дори да не обмисля подобна стъпка – няма договор с военните, по силата на какъвто може да бъде пратен на фронта. Тогава Сергей сякаш се е опитал да обърне всичко от разговора на шега.
„Едва сега разбрахме, че това не е било шега, че брат ми се е опитвал да ни накара да разберем, че го притискат“, добавя Валерия.
Приживе Сергей разказва на близките си за проблемите си по време на военната служба от декември насам. Или личните му вещи се губели, или паричните пратки не били доставяни.
Сергей се оплаква и от това, че командирите постоянно пият. Сестра му казва, че сигурно има и нормални хора, които не пият, но той отговаря: „Не, няма такива.“
За цялата рота е имало само пет автомата. Наборните войници са полагали клетва с дървени автомати. „Често се смеех на разказите му за злополучната служба, наричали се снегопочистващи войски, защото постоянно това правеха“, спомня си сестрата. И се възмущава как с такава подготовка се пращат хора на фронта.
След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. имаше съобщения, че наборници са изпратени в зоната на военни действия. Както и че са били убеждавани да подпишат договор с армията и да отидат на война.
Руският генерален щаб обяви през октомври 2022 г., че руснаците, призовани в армията по време на есенния набор, няма да бъдат изпращани в анексираните региони или да участват във военни действия. В същото време през ноември неофициален източник съобщи, че до пролетта на 2023 г. Министерството на отбраната планира да обучи 120 000 наборници, които могат да бъдат изпратени в Украйна, за да компенсират загубите сред мобилизираните, пише опозиционното издание „Медуза“.
