Думата „задкулисие“ звучи някак абстрактно и „жълтопаветно“. Две интервюта с бивши премиери от „Продължаваме промяната“ (ПП) от изминалата седмица хвърлиха светлина върху реалното ѝ съдържание.
Това са разговорът на Генка Шикерова с Николай Денков в „Студио България“ на „Свободна Европа“ и този на Сашо Диков със съпредседателя на ПП Кирил Петков, излъчен по телевизия „Евроком“.
На фактите, разказани от Денков и Петков, мнозина реагираха със заучен скептицизъм в стил „тези работи сме ги знаели“. Но всъщност двамата разкриват детайли, които едва ли са известни на простосмъртните граждани в България. И разкриват защо е толкова трудно България да се развива като нормална европейска държава.
Колко точно е важен Пеевски
Денков нарича отскорошния съпредседател на ДПС Делян Пеевски „най-голямото зло“ в България. През годините много партии, участващи в управлението, са си имали работа с Пеевски, но Денков и Петков са първите, които поне донякъде хвърлят светлина какво действително означава да си имаш работа с него.
Пеевски е в политиката от почти 20 години. Той става заместник-министър на политиката по бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев още през 2005 г., когато е едва 25-годишен. По-рано същата година пък е назначен за следовател, без да има необходимия стаж за това.
През повечето от тези години се е говорело, че Пеевски някак „дърпа конците“ на властта – с „капитал“ от майка си Ирена Кръстева, която в началото на кариерата му беше начело на спортния тотализатор, с компромати, с каквито разполага, с поръчкови публикации в т.нар. „пеевски медии“, с пари от фалиралата банка КТБ, влияние върху службите и правосъдната система и какво ли още не.
Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. бяха тъкмо защото в самото начало на управлението му Пеевски беше предложен за шеф на ДАНС. Тогава от ГЕРБ бяха в редиците на протестиращите, а от страната на Пеевски (и ДПС) бяха БСП и „Атака“.
Протестите през 2020 г. пък бяха срещу ДПС (персонифицирани от почетния председател Ахмед Доган и Пеевски) и ГЕРБ, които бяха минали „от тъмната страна“. А БСП и президентът Румен Радев го играеха от добрите.
Денков прави наблюдението, че по време на третото си правителство председателят на ГЕРБ Бойко Борисов е възприел нетипичен за него до този момент стил – „една изключително агресивна реторика“. Според него „това е стилът на Пеевски“. С други думи, по тази промяна може да се съди в кой момент Пеевски е превзел Борисов. Това е единственият кабинет на Борисов, който изкарва пълен мандат.
Доскорошният премиер разказа, че Борисов е водел Пеевски на срещите с ПП-ДБ и че „през тези месеци 80 процента от разговора беше с Пеевски, не беше с Борисов“. Затова той твърди, че оперативно Пеевски ръководи ГЕРБ.
Той каза също така, че още в началото на преговорите е помолил Мария Габриел да предаде на Борисов, „че неговият избор е много прост: или към Европа с Габриел, или назад, към тъмното минало, с Пеевски. И той си избра Пеевски.“
Как се управлява с вързани ръце
Едно от характерните качества на Кирил Петков е, че той не се притеснява да признава наивността си. Не само в закрити заседания като тайно записаното от Радостин Василев, в което прави анализ на първата изборна победа на ПП: „Почувствахме се някакви гении“, а всъщност „цялата машина на Радев и цялата държава е работила за нас.“ Прави подобни признания и в студиото на Сашо Диков.
От разказа му човек може да си представи как се чувства едно все още младо и наперено юпи, току-що избрано за премиер („тръгнахме с утопичен ентусиазъм“), когато в деня, в който е положил клетва, разбира, че от него не зависи дори да смени собствените си охранители. Макар да знае, че част от тях са закачени към него не за да го пазят, а за да го следят.
По същия начин Денков като премиер не може да смени ръководството на ДАНС. Защото всъщност дълбоко в институции, за които гражданите не гласуват, „хората са там от 30 години. Така е направено законодателството, че никой индивидуално не може да ги смени.“
Проблемът, според Петков, е още в писането на Конституцията, върху която вече покойният Андрей Луканов и други водещи фигури от тоталитарния режим са повлияли така, че „да си наредят цялата прокуратура да са ДС агенти, техни хора и да я отделят от НС. Така че независимо какви са изборните резултати, те да не отидат в затвора, да не пострадат, но едновременно с това и да я използват, за да репресират другите“. За да не се случи като в Румъния, чийто диктатор Чаушеску и жена му бяха показно разстреляни.
Критичните избиратели на ПП и ДБ често казват, че пиар стратегиите на коалицията не работят. Критиките не са без основание, но Петков хвърля яснота и върху това защо, колкото и ясно да се опитват да обясняват, думата им не се чува.
Той разказва, че месец след като е станал премиер, дошли в кабинета му няколко „независими анализатори“ и му поискали 20 000 лева на месец, за да говорят по медиите опорните точки, които той иска.
„В противен случай какво се чува – вие казвате нещо, вашият опонент казва нещо и ние анализаторите повтаряме думите на опонентите, докато вашите гледни точки изчезнат напълно. […] Аз за политически анализатори не плащам. Това сигурно ми струва като политик 10% от рейтинга, но като човек мога да стоя с изправена глава.“
Обикновено си представяме корупцията така – подкупват се представители на властта, за да се постигне едно или друго. Че „независимите анализатори“, които всекидневно обикалят телевизионните студиа, са свикнали да са подкупвани от политици, за да формират общественото мнение, е шокиращо разкритие.
За кусурите, убежденията и последствията
„Да се намира кусур на нещо, което се прави, е много лесно. Но много малко хора отиват и си залагат името, живота, репутацията и т.н., за да го направят“, каза пиар експертът Любомир Аламанов пред „Дарик Радио“.
След интервютата с Денков и Петков не закъсня критичният въпрос – защо правят тези разкрития сега? Отговорът е много прост – нямаше как разкажат тези неща и правителството да продължи да съществува.
Друг е въпросът дали си струва да се управлява на тази цена, с такива компромиси и толкова много спънки. Според немския социолог Макс Вебер има два вида етика – на убежденията и на отговорността (последствията).
При първата човек следва принципите си, дори с цената да не постигне целта си. При сегашното статукво това означава – в опозиция до дупка.
При втората целта е важна, а по пътя към нея се допускат известни компромиси. Това е, което се опитват да правят ПП-ДБ.
Проблемът е, когато няма нито принципи, нито легитимна цел, а само окопаване, оцеляване и репресии за несъгласните.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
