Близо 19% от българските деветокласници нямат абсолютно никакви финансови познания, а за общо 66% може да се каже, че са с минимална финансова грамотност. Особено драматична е разликата във финансовите познания и умения на младежите от привилигировани семейства и тези с нисък социално-икономически статус – у нас тази ножица е най-голяма от всички останали държави. Това показва изследване на финансовата грамотност на учениците, проведено в рамките на голямото международно изследване PISA 2022, пише „Сега“.
Ниските постижения в тази област са закономерни на фона на шокиращия срив в знанията, който показаха деветокласниците ни в основните области, които изследва PISA – 54% от тях бяха под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% нямаха елементарни четивни умения, а 48% бяха с установени драстични дефицити по природни науки. Изданието през 2022 г. се фокусира върху математиката, с четене и природни науки като второстепенни области. Една от иновативните области, която се оценяваше за първи път, бе творческото мислене на учениците, резултатите от която излязоха преди седмица. Резултатите от втората допълнителна област, в която България участва за първи път през 208 г. – финансовата грамотност на учениците – бяха представени днес от екипа на министерството на образованието. За пореден път те индикират спешната нужда от нови учебни програми, които да дадат възможност учениците да придобиват важни за живота умения като дигитална и финансовата грамотност, критично мислене, социално-емоционални умения и други за сметка на предметно-ориентираното знание.
Какво се проверява?
Изследването на финансовата грамотност в PISA се фокусира върху измерването на уменията на 15-годишните ученици да прилагат знанията и компетентностите, касаещи финансови проблеми, научени в и извън училище. Под финансова грамотност се разбира „познаването и разбирането на финансови концепции и свързаните с тях рискове, уменията, мотивацията и увереността да се прилага това знание и разбиране при вземането на ефективни решения в контекста на широк спектър от финансови концепции, с цел подобряване на финансовото благосъстояние на отделни хора и обществото като цяло, както и осигуряване на активно участие в икономическия живот“. Съдържателните области, които са оценявани, са пари и транзакции, планиране и управление на финансите, риск и компенсации и финансова среда. Учениците са тествани дали могат да намират идентифицират информация, да анализират информация във финансов контекст, да оценяват финансови въпроси, да използват и прилагат знания и разбирания по финансови въпроси.
Задачите, проверяващи тези умения, са били поставени в контекст, пресъздаваща реална ситуация. В една от тях например ученичка продава тенис ракетата си за 150 зед-а (валутата умишлено е измислена, съответстваща на несъществуващата държава Зедландия), пускайки обявява във финансова система. В нея веднага се включва човек с мейл, който казва, че този вид ракети струват много повече и той е готов да преведе 200 зеда, ако продавачката даде банковата си сметка. Трудността на тази задача е от второ равнище, като учениците си изисква да съобразят, че съществува опасност. Верните отговори, които носят пълен кредит, са 4 – защото може да става дума за измама, защото човек не бива да си дава банковата сметка, може да има финансова глоба от използвания сайт или използваната платежна система не е надеждна.
Задача от най-лесното първо равнище е изисквала от учениците да посочат с какъв документ могат да защитят колелото си от кражба – пътен чек, държавни облигации, ипотека или застраховка на домашно имущество (верен отговор). Задача от най-високото пето равнище например е такава, очакваща учениците да определят колко биха спестили при използване на велосипед под наем, ако изберат дадени годишни планове и конкретен брой пътувания.
Къде сме ние?
Изследването поставя България на 16-то място сред общо 20 държави със среден резултат от 426 точки (при средно 498 точки за останалите страни). Това е влошаване с 6 точки спрямо 2018 г., когато средният ни брой точки е бил 432 т. при средно за останалите страни 500 т. Зад нас са Саудитска Арабия, която е на последно място с 412 точки, следвана от Бразилия – 416 т., Коста Рика – 418 т. и Перу – 421 т. След нас са Обединените арабски емирства с 441 т. и Италия – 484 т. Най-добре са се представили учениците от Белгия – 527 т., Дания – 521 т. и Канада – 519 т. Любопитен факт е, че в допълнителната част за финансовата грамотност не са участвали азиатските държави, които традиционно водят в класациите по математика и четене.
Изследването измерва постиженията на учениците на няколко равнища. Смята се, че равнище 1 и 2 са най-ниски и съответстват на минимални познания в оценяваната област, а равнище 5 е най-високо и показва добра финансова грамотност. През 2018 г. българските деветокласници под равнище 1, т.е. които нямат никаква представа от финанси, са били 15.7%, а през 2022 г. делът им се увеличава до 18.8%. Младежите на ниво 1, съответстващо на 326 т., сега са 22% (при 22.8% през 2018 г.) – това са ученици, които могат да идентифицират често срещани финансови продукти и термини, разпознават разлика между желано и необходимо, могат да вземат прости решения, касаещи ежедневно потребление, разпознават ежедневни финансови документи като фактури и прилагат прости математически сметки като събиране, изваждане и умножение.
Учениците на 2-ро ниво, което съответства на 400 точки, са 25.7% (при 26.6% за 2028 г.). Те могат да прилагат знанията си по отношение на често срещни финансови продукти, владеят често употребявани финансови термини, могат да използват дадена информация за вземане на финансово решение в ситуации, които ги касаят, разпознават значимостта на основното бюджетиране, прилагат делене, за да решават финансови въпроси, разбират връзките между различни финансови елементи като потребление и натрупване на разходи. Общият дял на деветокласниците у нас, които са със слаби познания по финансова грамотност, е 66%.
Учениците, които са се справили на равнище 3, са 20.9%, на равнище 4 – 9.9%, а най-високото равнище 5 постигат само 2.7% от учениците от 9. клас – те могат да прилагат широк кръг от познания, свързани с финансови термини и концепции в различни ситуации, отнасящи се към техния живот в дългосрочен план, умеят да анализират финансови продукти, като вземат под внимание ключови елементи от финансови документи, които не са посочени явно, а са споменати мимоходом (напр. такси за трансакция, такса за обслужване на сметка и др.), много прецизно решават нерутинни финансови задачи, описват вероятни последствия от определени финансови решения.
Може би най-негативният резултат от изследването за страната ни е по отношение на разликите в постиженията на българските ученици от привилигировани семейства и такива с нисък социално-икономически статус. У нас тази разлика е от 117 точки и е най-голяма от всички 20 изследвани държави. Подобна ножица се забелязва и по отношение на резултатите по математика, четене, природни науки, творческо мислене и социално-емоционални умения.
1/2 от деветокласниците имат банкова сметка, но само 1/3 са учили що е лихва обменен курс
В България 50% от 15-годишните ученици съобщават, че имат сметка в банка (63% средно за останалите страни). Около 46.7% от тях притежават платежна или дебитна карта, докато средно за страните от ОИСР този дял е 62 на сто. Учениците, които банкова сметка, имат с 19 точки по-високи резултати по отношение на финансовата грамотност в сравнение с учениците, които нямат сметка при отчитане на характеристиките на учениците и другият им опит с парите и основните финансови продукти.
Около 86.6% от нашите ученици са купували нещо онлайн, сами или с член на семейството, през 12-те месеца преди изследването. Този процент е същият и средно за останалите страни. Купуването на нещо онлайн се свързва с повишаване на резултатите по финансова грамотност с 14 точки за нашите ученици и с 19 т. за тези от другите страни.
46.9% от нашите ученици посочват, че през предходните 12 месеца преди изследването са учили в училище за надница, 54.4% – за бюджет, 49.8% – за предприемач и 48.5% – за банков заем и знаят какво означават тези термини. По-малко съобщават, че са учили за обменен курс – 28.6% и сложна лихва – 26.4%. Учениците, които са научили и знаят термини, свързани с финансите, като изплащане на лихва, възвръщаемост на инвестицията, дебитна карта, бюджет, надница или предприемач, изпреварват учениците, които не са учили тези неща, с 8 точки.
Как учениците обсъждат с родителите си паричните въпроси?
85% от българските ученици съобщават, че поне веднъж месечно разговарят с родителите си за пари за нещата, които искат да си купят, за решения да спестяват (75%) или за пазаруване онлайн (79.3%). Сравнително по-малко ученици в България са обсъждали с родителите си новини, свързани с икономиката или финансите, или със семейния бюджет. Учениците, които ежеседмично или ежемесечно обсъждат с родителите си горните теми, се представят по-добре по отношение на финансовата грамотност в сравнение с тези, които посочват, че никога не са обсъждали подобни въпроси. Първите имат средно с 35 точки повече.
Около 75% от учениците в България (83% за ОИСР) посочват, че могат самостоятелно да решават за какво да харчат парите си. Тези български ученици са получили с около 49 т. по-високи резултати при оценяването на финансовата грамотност от ученици, които не са посочили самостоятелност (30 точки средно за ОИСР).
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
