ДЕМЕНЦИЯТА Е ЛЕЧИМА, АКО СЕ ХВАНЕ НАВРЕМЕ

Според ста­тис­ти­ка­та на Ев­ро­пей­с­ка­та ор­га­ни­за­ция “Ал­ц­хай­мер Ев­ро­па”, бро­ят на бол­ни­те от де­мен­ция в Бъл­га­рия за 2015 го­ди­на е около 84 000.

Добрата новина е, че процентът на българите с де­мен­ция е значително по-нисък в сравнение с други народи от Ев­ро­пей­с­кия съ­юз.

Пос­лед­ни­те на­уч­ни от­к­ри­тия до­каз­ват, че нес­по­соб­ност­та за раз­поз­на­ва­не на 10 все­кид­нев­ни ми­риз­ми – от дим до са­пун – мо­же да се из­пол­з­ва за иден­ти­фи­ци­ра­не на бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер. При ди­аг­нос­ти­ци­ра­не то­зи “тест за ми­риз­ми” е съ­що тол­ко­ва ефек­ти­вен, кол­ко­то и тес­тът за па­мет­та и до­ри в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи е по-до­бър от мо­зъ­чен ске­нер.
Още пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни уче­ни­те са ус­та­но­ви­ли, че

бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер сил­но ув­реж­да цен­тъ­ра за раз­поз­на­ва­не на ми­риз­ми в мо­зъ­ка,

но из­пол­з­ва­не­то на “тес­та за ми­риз­ми” та­ка и не нав­ли­за в прак­ти­ка­та.

[ad id=“218548″]
Д-р Де­ва­нанд е дос­тиг­нал дос­та ви­со­ко ни­во за пред­с­каз­ва­не на бо­лест­та по тест, включ­ващ 40 ви­да ми­риз­ми. То­зи тест е раз­ра­бо­тен от Ри­чард До­ти от уни­вер­си­те­та в Пен­сил­ва­ния. В пос­лед­но­то про­уч­ва­не са учас­т­ва­ли 150 па­ци­е­ти на въз­раст от 43 до 84 го­ди­ни, с мал­ки до сред­ни проб­ле­ми с па­мет­та и 63-ма на­пъл­но здра­ви доб­ро­вол­ци. За про­уч­ва­не­то са из­пол­з­ва­ни кар­ти, на ко­и­то тряб­ва да се за­чер­к­не раз­поз­на­та ми­риз­ма, ка­то вся­ка ми­риз­ма е на от­дел­на кар­та, т.е. на учас­т­ни­ци­те е да­ден из­бор от ня­кол­ко въз­мож­ни от­го­во­ри.
По­ве­че­то обик­но­ве­ни хо­ра са пос­тиг­на­ли ре­зул­тат меж­ду 35 и 40 точ­ки. Па­ци­ен­ти­те с на­ча­лен ста­дий на раз­ви­тие на Ал­ц­хай­мер, ко­га­то все още ня­мат труд­нос­ти да раз­бе­рат са­мо­то уп­раж­не­ние,

пос­ти­гат ре­зул­тат от око­ло 20 точ­ки

Мно­го от учас­т­ни­ци­те в ек­с­пе­ри­мен­та са има­ли проб­ле­ми с па­мет­та още при включ­ва­не­то им в из­с­лед­ва­ни­я­та, но без да е пот­вър­де­но за­бо­ля­ва­не­то на Ал­ц­хай­мер. Те са би­ли наб­лю­да­ва­ни в про­дъл­же­ние на де­вет го­ди­ни. През то­зи пе­ри­од на мно­го от тях е би­ла пот­вър­де­на ди­аг­но­за­та бо­лест на Ал­ц­хай­мер. Ко­га­то уче­ни­те прег­ле­да­ли ре­зул­та­ти­те от “тес­та за ми­риз­ми”, се ока­за­ло, че пос­тиг­на­ли­те око­ло 20 точ­ки на тес­та са зас­т­ра­ше­ни да се раз­бо­ле­ят от Ал­ц­хай­мер.
Стар­чес­ко­то сла­бо­у­мие мо­же да се ус­та­но­ви и ка­то се пог­лед­не в очи­те на чо­ве­ка. Как­то са ус­та­но­ви­ли уче­ни­те, из­ме­не­ни­я­та на съ­до­ве­те в оч­ни­те дъ­на мо­гат да бъ­дат дос­то­вер­ни, ран­ни приз­на­ци за ув­реж­да­ния в ин­те­лек­ту­ал­на­та сфе­ра, свър­за­ни с бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, ин­султ и дру­ги ув­реж­да­ния на глав­ния мо­зък.

[ad id=“218001″]

..

КАКВО ПОКАЗВА СТАТИСТИКАТА?

Око­ло 4 на сто от хо­ра­та над 65 го­ди­ни и 20 на сто от на­вър­ши­ли­те 85 са с ня­как­ва фор­ма на де­мен­ция.
Де­мен­ци­я­та, из­вес­т­на още ка­то стар­чес­ко ог­лу­пя­ва­не, за­ся­га прог­ре­сив­но па­мет­та, ув­реж­да ин­те­лек­та и лич­ност­та на бол­ния и вли­яе се­ри­оз­но на со­ци­ал­ни­те и про­фе­си­о­нал­ни­те му дей­нос­ти. Съв­ре­мен­на­та нев­ро­ло­гия поч­ти е об­х­ва­на­ла то­ва за­бо­ля­ва­не и има въз­мож­нос­ти за пъл­но­то му из­ле­ку­ва­не, но при от­к­ри­ва­не в ран­ни­те му фор­ми.

АЛЦХАЙМЕР ВСЕ ПОВЕЧЕ ПОДМЛАДЯВА

Пре­ди 20 го­ди­ни се смя­та­ше, че то­ва за­бо­ля­ва­не е ха­рак­тер­но са­мо за въз­рас­т­ни хо­ра. Бо­лест­та се при­чис­ля­ва­ше към гру­па­та на стар­чес­ки­те пси­хо­зи. Но през пос­лед­ни­те го­ди­ни сим­п­то­ми на бо­лест­та са от­к­ри­ти у хо­ра, ко­и­то не са на­вър­ши­ли до­ри че­тир­иде­сет го­ди­ни.
Та­зи бо­лест е мно­го ко­вар­на. Тя се прок­рад­ва не­за­бе­ля­за­но, мас­ки­ра­на зад приз­на­ци, ха­рак­тер­ни за ста­ре­е­не­то. От­на­ча­ло па­мет­та от­с­лаб­ва, гу­би се ини­ци­а­тив­ност­та, ра­дос­т­но­то от­но­ше­ние към жи­во­та, ин­те­ре­сът към оби­чай­ни­те за­ни­ма­ния.
След то­ва вло­ша­ва­не­то на па­мет­та прог­ре­си­ра. Към то­ва се до­ба­вя вло­ша­ва­не на ори­ен­та­ци­я­та в прос­т­ран­с­т­во­то, чо­век прес­та­ва да поз­на­ва сам се­бе си. Случ­ва­ло се е, ка­то се гле­да в ог­ле­да­ло­то, бол­ни­ят от Ал­ц­хай­мер да по­пи­та: “Кой е то­зи ста­рец?”.
При нор­мал­но­то ста­ре­е­не чо­век се от­на­ся кри­тич­но към та­ки­ва из­ме­не­ния и се ста­рае да ги пре­о­до­ля­ва. Ако те­зи про­я­ви са все по-за­бе­ле­жи­ми, а чо­век ос­та­ва без­раз­ли­чен към сво­я­та ум­с­т­ве­на и пси­хи­чна дег­ра­да­ция, то на­пъл­но ве­ро­ят­но е то­ва да са приз­на­ци на бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер. Раз­би­ра се, да се оп­ре­де­ли та­зи гра­ни­ца е мно­го труд­но. Тъй ка­то засе­га не зна­ем как да ле­ку­ва­ме та­зи бо­лест, а мо­же са­мо да се спре ней­но­то раз­ви­тие, важ­но е да за­поч­нем да пра­вим то­ва кол­ко­то мо­же по-ра­но.

[ad id=“218001″]

..

КАКВО ПОКАЗВА ТЕСТЪТ ЗА МИРИС?

След про­дъл­жи­тел­ни из­с­лед­ва­ния тес­тът е ог­ра­ни­чен до те­зи ми­риз­ми, ко­и­то най-доб­ре иден­ти­фи­ци­рат бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер. Нес­по­соб­ност­та на па­ци­ен­та да раз­поз­нае ми­ри­са на дим е на пър­во мяс­то. След­ват:

– ми­ри­сът на мен­тол;
– на ко­жа;
– на ана­нас;
– на са­пун;
– на яго­да;
– на ес­тес­т­вен газ;
– на ли­мон;
– на ка­рам­фил.

Ри­чард До­ти, ди­рек­то­р на Цен­тъ­ра за вку­со­ве и ми­риз­ми към уни­вер­си­те­та в Пен­сил­ва­ния, за­ед­но с дру­ги уче­ни, е раз­ра­бо­тил 40-ви­до­вия “тес­т за ми­риз­ми”. Обо­ня­тел­ни­те пъ­ти­ща в мо­зъ­ка се на­ми­рат в та­зи об­ласт­, ко­я­то за­поч­ва да се раз­ру­ша­ва в ран­ни­я ста­дий на бо­лест­та. Та­зи об­ласт, на­ре­че­на ен­то­ри­ал­на мо­зъч­на ко­ра, чес­то се из­с­лед­ва с мо­зъ­чен ске­нер при ус­та­но­вя­ва­не на Ал­ц­хай­мер.

[ad id=“218001″]

КАКВИ СА ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО?

Пър­ви­те про­я­ви са свър­за­ни с на­ма­ля­ва­не на ин­те­лек­ту­ал­ни­те въз­мож­нос­ти на па­ци­ен­та. Той за­поч­ва да заб­ра­вя, не мо­же да се спра­вя доб­ре със за­дъл­же­ни­я­та си, за­поч­ват да се по­я­вя­ват праз­ни­ни в па­мет­та му.
Случ­ва се та­ка, че па­ци­ен­тът пом­ни всич­ко пре­жи­вя­но в дет­с­т­во­то си, но не мо­же да си спом­ни име­на­та на де­ца­та си. Не са ред­ки и ха­лю­ци­на­ци­и­те, ко­и­то са шок за близ­ки­те на бол­ния.
Про­ме­ни­те в по­ве­де­ни­е­то му по­ня­ко­га са твър­де не­о­би­чай­ни и труд­но обяс­ни­ми. То­ва са:

– деп­ре­сия;
– не­за­ин­те­ре­со­ва­ност към ра­дост­та и проб­ле­ми­те;
– по­тис­на­тост;
– бе­зот­го­вор­ност към важ­ни не­ща и към соб­с­т­ве­но­то здра­ве;
– го­вор­на и дви­га­тел­на аг­ре­сия;
– въз­бу­да и неп­ри­лич­ни сек­су­ал­ни же­ла­ния и пос­тъп­ки;
– из­пус­ка­не по мал­ка нуж­да;
– по­ви­шен апе­тит и неп­ри­лич­но хра­не­не;
– неп­ред­ви­ди­ми пос­тъп­ки и са­мо­на­ра­ня­ва­не.

Как­ви са най-чес­ти­те ви­до­ве де­мен­ции?

То­ва са: бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, от ко­я­то стра­дат от 50 до 75 на сто от бол­ни­те, мо­зъч­но­съ­до­ва­та и пар­кин­со­но­ва­та де­мен­ция. Има по­доб­ни със­то­я­ния, при­чи­не­ни от об­мен­ни, пси­хич­ни, ток­сич­ни ув­реж­да­ния на мо­зъ­ка. При фа­мил­ни­те фор­ми нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност е око­ло 5 про­цен­та от слу­ча­и­те.
А те са:

[ad id=“218548″]

..

– нап­ред­на­ла­та въз­раст;
– жен­с­ки­ят пол;
– на­ли­чи­е­то на де­мен­т­но бо­лен в се­мей­с­т­во­то;
– по-чес­то­то из­па­да­не в раз­лич­ни деп­ре­сив­ни със­то­я­ния;
– ня­кои за­бо­ля­ва­ния на щи­то­вид­на­та жле­за;
– чес­ти или мно­гок­рат­ни че­реп­но-мо­зъч­ни трав­ми, ко­и­то уве­ли­ча­ват зна­чи­тел­но рис­ка от раз­ви­ти­е­то на де­мен­ци­я­та.

Точ­но­то ди­аг­нос­ти­ци­ра­не на то­ва за­бо­ля­ва­не изис­к­ва го­ля­мо про­фе­си­о­нал­но май­с­тор­с­т­во до­ри и за най-опит­ния нев­ро­лог. Ако ви се слу­чи да из­жи­ве­е­те съм­не­ние за та­ка­ва ди­аг­но­за, ви­на­ги тър­се­те вто­ро, а за­що не и тре­то мне­ние на спе­ци­а­лист.
Все­ки от нас по­не сто пъ­ти си е за­да­вал въп­ро­си­те за­що ста­ре­ят хо­ра­та и за­що из­вед­нъж гу­бят здра­ве­то си. Ед­на от най-по­пу­ляр­ни­те те­о­рии за ста­ре­е­не­то е те­о­ри­я­та за сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли. В хо­да на вът­реш­нок­ле­тъч­ни­те об­мен­ни про­це­си в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм се из­ра­бот­ват ток­сич­ни ве­щес­т­ва. Те при­те­жа­ват хи­ми­чна ак­тив­ност, ко­я­то да­ва на­ча­ло­то на окис­ли­тел­ни­те про­це­си, в ре­зул­тат на ко­е­то за­поч­ват да се ув­реж­дат част от клет­ки­те.
По­ня­ко­га ние са­ми ус­лож­ня­ва­ме си­ту­а­ци­я­та, ако пу­шим, пи­ем ед­нов­ре­мен­но ал­ко­хол и ле­кар­с­т­ва и се хра­ним нез­д­ра­вос­лов­но.
Окис­ли­тел­ни­ят про­цес, обус­ло­вен от дей­с­т­ви­е­то на сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли, мо­же да до­ве­де до раз­ви­ти­е­то на раз­лич­ни хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния.

[ad id=“218548″]

..
С ед­на ду­ма – 500 от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те за­бо­ля­ва­ния са свър­за­ни със сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли. Нап­ри­мер де­мен­ци­я­та, за­бо­ля­ва­ния на сър­деч­но­съ­до­ва­та сис­те­ма (ате­рос­к­ле­ро­за, ин­фаркт на ми­о­кар­да, ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то и т.н.).
В ре­зул­тат на въз­дей­с­т­ви­е­то на сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли се уве­ли­ча­ва и въз­п­ри­ем­чи­вост­та към ин­фек­ции, по­ви­ша­ва се рис­кът от раз­ви­ти­е­то на ту­мо­ри, има ве­ро­ят­ност от въз­ник­ва­не­то на вро­де­ни де­фек­ти чак при след­ва­щи­те по­ко­ле­ния.