„Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има. Няма конспирации, няма понятие „ювенална юстиция“, няма държавна търговия с органи. Стратегията не е разработена с чуждо финансиране и прочее. Моля горещо, родителите да не вярват на такива дезинформации. Не е вярно, че в документа не се споменават думите „родител“ и „семейство“. Родител се споменава 75 пъти. Семейство или семейства – 57 пъти.“
Този коментар публикува в страницата си във Фейсбук Деница Сачева, зам.-министър на образованието.
Публикуваме пълния текст на поста на зам.-министър Сачева:
Предишната Стратегия действаше в периода 2008 – 2018 г. и съгласно Закона за закрила на детето трябваше да има нов документ за следващия период. Той е нужен, за да се планират промени в системите на здравеопазването, социалната политика, образованието и правосъдието, така че да се подкрепят децата, а не да се разрушават семействата. Стратегията се пише за промени в системите, а не за промени в семействата.
Стратегията е спряна, не защото е опасна, а защото по нея няма обществен консенсус. Благосъстоянието на децата е обща кауза на всички и по тази тема не трябва да има разломи, а непрекъснат диалог.
Държавата трябва да подкрепя семействата, но и да осигури защита на децата, които не се раждат с късмета да имат отговорни родители.
Правата на детето трябва да бъдат защитени. Какво празнуваме всички на 1 юни, ако не признаваме, че детето има права?
Никой не застрашава жените и мъжете, които отглеждат децата си с любов, внимание и отговорност.
Но сред нас живеят и деца, чиито биографии звучат така: Атанас – 9 годишен, родители скитници, с 4 братя и сестри. Пенко и Данко – живеят в мазе, без тоалетна и вода, Златко – баща неизвестен, майка починала, Чавдар – 5 клас, 7 дела за кражби и грабеж, Радко – изоставен от майка си на 8г., баща починал. Осиновен и разсиновен.
Чия грижа са тези деца? И имаме ли право да ги изостави и държавата?
Да се насажда недоверие към всички, които работят с хора, е пагубно за обществото. Не можем да рушим авторитета на лекари, учители, социални работници. Ако има недоверие, трябва да подобряваме системите, капацитета на работещите в тях, условията им на труд, но не и да ги сатанизираме. Това ще ни унищожи държавата, а не несъществуващите чудовища и чуждите влияния.
За съжаление, във всяка предизборна кампания се намират хора, които използват злоупотребата със страх, за да черпят политически дивиденти. Правителството чува ирационалните страхове и притеснения на хората и реагира с разбиране, но няма да прояви разбиране към целенасочени и организирани акции за дезинформация, целящи единствено ескалация на напрежение.
Необходим е разговор за това, какво да направим за децата и семействата в следващите 10 години, за да имаме просперитет и благосъстояние. Но, разговор, основан на разумни аргументи. Искаме да пазим семейството и децата, но съхранението става с разум. Прекалената емоция разрушава.
