Рая е студентка в София и от две години провежда хормонална терапия – една от първите стъпки, които транссексуалните хора предприемат в процеса на смяна на пола. След като получава отказ от районния съд полът ѝ да бъде променен в документите за самоличност и гражданско състояние, наесен предстои случаят на Рая да бъде разгледан на втора инстанция.
По думите на Рая резултатът при дела като нейното досега „винаги е на случаен принцип“. Няма единна съдебна практика. Сега обаче заради ново тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) срещу възможността за юридическа смяна на пола в България, тя се опасява, че шансовете да спечели стават още по-ограничени.
Вместо да се вземе решение за нещо по-смислено
„Смешно е, че се отделя толкова време да се попречи на една толкова малка група хора за нещо, което никога не е създавало проблем на никого“, казва Рая пред Свободна Европа, „вместо да се вземе решение за нещо по-смислено, важно, належащо“.
Според адв. Наташа Добрева от фондация „Сингъл Степ“ има действащи закони и международни правни актове, по които България е страна и с които новото тълкуване на ВКС може да се обори в съда. Според адвоката от организация „Действие“ Деница Любенова обаче актът на върховните магистрати значително ще затрудни печеленето на делата за смяна на пола и ще донесе много негативни последици за хората от транс и ЛГБТ общността.
Какво казва ВКС
Специален текст или закон, който да указва какво се случва с гражданския статус на транссексуалните хора, в България няма. Дела се водят по реда на Закона за гражданската регистрация, но съдебната практика досега е противоречива. За да се уеднакви, ВКС прибегна до тълкувателно решение. Тези актове имат силата на закон и в този смисъл съдиите следва да го имат предвид в практиката си.
Решението казва, че „полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта“. Понятието „пол“ има смислово приложение „в социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството“, пише в акта. В резултат съдиите смятат, че законодателството в страната „не предвижда възможност“ за промяна на данните за пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на човек, който „твърди, че е транссексуален“. Не и по реда на Закона за гражданската регистрация в настоящия му вид.
Решението е мотивирано с това на Конституционния съд от 2021 г., според което понятието „пол“ може да се дефинира само в биологичния си смисъл в основния закон. Макар КС да не предписва как трябва да се процедира с транссексуалните хора по отношение на гражданския им статус, на това решение от 2021 г. се позовават и съдиите, подписали новия тълкувателен акт на ВКС. Новото решение силно раздели самите съдии. Според специализирания юридически сайт Лекс.бг това е „едно от най-оспорваните тълкувателни решения (на ВКС) досега“. То е подкрепено от 28 върховни съдии и подписано с особено мнение от 21.
По-рано – през 2018 г., когато се разгърна кампания срещу ратификацията на т.нар. Истанбулска конвенция от България, КС прие също, че според основния закон социалната роля на жените е да бъдат майки, а документът за защита на жените и превенция на домашното насилие на Съвета на Европа беше обявен за противоречащ на конституцията. Битката срещу Истанбулската конвенция стана част от няколко политически кампании – най-вече на БСП и националистически организации като ВМРО, които твърдят, че тя предвижда въвеждане на „трети пол“. Подобно нещо дори не се споменава в текста на документа на Съвета на Европа, но това не пречи да се ползва за политически цели и до момента.
В последното си тълкувателно решение ВКС се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който позволява автономия на държавите за това дали и как да уреждат със законодателство юридическата смяна на пола на транссексуални хора.
Как досега се печелеха дела за смяна на пола
На европейско ниво има два законови аргумента, на които съдиите могат да се позовават – Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на практиката Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
По думите на адв. Любенова решението на ВКС опитва „да ограничи действието на решенията на ЕСПЧ върху държавите членки на Съвета на Европа. Това е един много дълъг юридически спор, който се води последните години“.
„България е ратифицирала Конвенцията, тя е влязла в сила 1992 г. Ако е имало момент, в който да се води този спор – дали Конвенцията противоречи на Конституцията на България, той е трябвало да бъде воден преди над 30 години“, казва адв. Любенова.
По думите на адв. Наташа Добрева „ВКС има право да тълкува само закон, приет от българското Народно събрание, той няма право да тълкува европейски конвенции от международни организации“.
Противопоставилите се 21 съдии посочват, че дори в решението на КС от 2021 г., на което ВКС се позовава, изрично е споменато, че Върховният съд не може да тълкува дали КЗПЧОС има предимство над българската конституция.
„Едва ли някой си мисли, че с тълкувателното решение на Общото събрание на гражданската колегия (на ВКС) може да се ограничи приложното поле на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като се изключи прилагането му по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията“, пишат съдиите с особено мнение.
На българско ниво делата за смяна на пола до момента са печелени на базата на два закона. Единият, Законът за българските документи за самоличност (ЗБЛД), който гласи, че „при промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни“.
Вторият е Законът за гражданската регистрация (ЗГР), който в глава трета, раздел VIII, чл. 73 регламентира, че промяна в данните за гражданско състояние в актовете за гражданско състояние може да се разпореди от съд. Решението на ВКС на практика отхвърля възможността по реда на ЗГР да се променя гражданското състояние на „молител, който твърди, че е транссексуален“.
По думите на адв. Любенова не може тълкувателно решение на гражданска колегия на ВКС да отмени действащ закон в България, „защото те (съдиите) са там, за да прилагат действащия закон, а не да го отменят. Тоест доколко изобщо има някаква правна релевантност това решение – според мен няма“, добавя тя.
Защо се тревожат хората
Адв. Добрева казва, че е „оптимистично настроена“. Според нея решението на ВКС не би следвало да доведе до голям обрат в практиката на по-долните съдилища, на районните съдии, които са тези, които „реално виждат транс хората в съдебната зала и се опитват да им помогнат“. Тя дава пример със съдия Васил Петров от Софийския районен съд. Той публикува в сайта defakto.bg материал, в който оборва основни аргументи на тълкувателното решение.
Според юристи именно на ниво районен съд е най-вероятно молители, поискали смяна на пола, да получат позитивни решения. „Но тези решения със сигурност ще бъдат обжалвани от прокуратурата“, казва адв. Любенова, като така делата ще стигнат до по-висока инстанция, на която шансовете на транс човека са по-малки.
Ако едно такова дело бъде загубено на последна инстанция, то може да бъде отнесено до ЕСПЧ. Това обаче отнема много повече време и средства, които молителят невинаги може да си позволи.
Също така Робин Златаров от организация „Билитис“ добавя, че с колегите му подготвят доклад, който анализира делата за смяна на пола от всички районни съдилища през последните 10 години. „Забелязахме тенденция на все повече откази след решението на КС от 2018 и истерията покрай Истанбулската конвенция и след това другото решение от 2021“, казва той. По негови думи новото решение на ВКС може да влоши тази тенденция.
„На решението трябва да се гледа много сериозно от гледна точка на това, че България задълбава в консервативното си мислене, съдиите също и това решение е насочено към цялата ЛГБТ общност в България“, добавя адв. Любенова.
Как е в Европа
Доклад на Съвета на Европа, публикуван миналата година, цитира проучване на Евробарометър от 2019-а на общественото мнение в страните членки на ЕС за това дали транссексуалните хора следва да могат да променят пола в документите си в съответствие с този, с който се определят.
59 % от анкетираните са съгласни с това твърдение, като най-висока подкрепа има в Испания и Малта – по 83%, както и в Нидерландия – 82%. Най-нисък е процентът в Румъния (20 %), Унгария (16%) и България (12 %).
Съдебните и административни условия за смяна на пола в различните държави в Европа варират. Те не са изброени поотделно в доклада, като в него става ясно, че до изготвянето и публикуването му 39 държави членки на Съвета на Европа, една от които България, имат някакъв вид правни или административни мерки, включително съдебна практика за мерки за гарантиране на законно признаване на пола. Сред 8-те страни, които нямат такива, са Унгария, Албания и Северна Македония.
В средата на февруари Испания улесни процедурата за юридическа смяна на пола за хора над 16-годишна възраст само с административна процедура, без лекарска диагноза за полова дисфория, хормонално лечение и съдебен процес.
Хюмън райтс уоч отбелязва, че все повече държави в света премахват подобни изисквания, сред които Аржентина, Белгия, Дания, Ирландия, Колумбия, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия и Уругвай.
Сред страните, които връщат някои юридическите изисквания, премахнати по-рано, са Швеция и Финландия.
