НАТО и Русия се надцакват в Сърбия, Косово и Черна гора. Македонците с шамар от Световната банка
Балканите, бурето с барут на Европа, започна опасно да загрява, а пръстовите отпечатъци на Русия са оставени навсякъде.
Земетресения люлеят региона от месеца. В неделя към това се прибави и мощен политически трус, който раздруса Букурещ, а дни по-късно газов удар по Москва оттекна като тътен в балканските енергийни потоци.
Призракът на Балканите броди из Европа още от незапомнени времена, а думите на Чърчил, че произвеждаме повече история, отколкото можем да консумираме, звучат все по-актуално.
Това, че България е на прага на осми извънредни избори и повече от месец не може да си избере парламентарен шеф, вече се приема като поредната балканска екзотика. Фактът, че Вучич оцелява и след 100-тния протест – като част от прословутия сръбски инат, присъщ и на Джокович. Дори гръмкото изявление, дошло от малка Черна гора, че е готова на секундата да изпрати своите войници да се бият в Украйна, мина в графата „балканското гостоприемство е пословично, обичат да се изхвърлят пред чужденците“.
- Но истината е, че
една румънска хапка заседна в гърлото на европейците
Калин Джорджеску, социологическият аутсайдър за президентските избори, който финишира първи за балотажа, няма как лесно да бъде преглътнат. Не само защото е ултранационалист и русофил, яхнал вълната от протестни гласове срещу властта.
С излизането си на първа позиция Джорджеску детронира не кой да е, а действащия министър-председател. По време на управлението на социалдемократа Марсел Чолаку
Румъния се бетонира като един от големите поддръжници на Украйна, като силната про-ЕС и про-НАТО държава, като стълб на източния фланг на НАТО.
Чолаку е ревностен поддръжник на ключовата система за отбрана от балистични ракети във военната база Девеселу, която дели над 650 километра граница с Украйна и осигурава вратите на НАТО в Черно море, но и транзита на украинското зърно през нейните пристанища.
Затова и Чолаку е не само ухажван от европейските лидери, дават го за пример. Най-големият си подарък получи дни преди изборите – докара дългоочаквания за румънците Шенген, а медиите там дори се прехласнаха: Румъния е влакът, който изтегли българския вагон.
Но не антивоенната реторика на Джорджеску е основната причина за неговия успех. А разочарованието на румънците от старата гвардия. Със загубата на изборите падна лустрото на Чолаку и оттам изскочиха огромните проблеми пред румънската икономиката, високата инфлацията, демографската криза.
Дори реформиската Ласкони да зарадва западните си партньори с крайната победа на президентския вот, изборите на парламент тази неделя се очаква да им донесат нови разочарования. А политическото буре на Балканите да продължи с фойерверки.
Докато Джорджеску започна да руши тухла по тухла политическата стабилност на Румъния, митингите срещу него вече се вписаха в общия протестен балкански трус.
Докато в България таксиметровите шофьори окупираха столицата, а полицаи, военни и преподаватели преброяват редиците си,
- в Сърбия улиците са пълни не със сняг, а с ярост
Причината бе Срутването на бетонната козирка на гара в Нови Сад, отнела живота на 15-ина. Гневът на мощния протест се изля срещу правителството след стана ясно, че ремонтът, символ на процъфтяващото сръбско-китайско партньорство, е пропит с корупция, слаб надзор и неадекватните строителни дейности.
И макар министърът на строителството да подаде оставка и впоследствие да бе задържан, протестите не само не спряха, а прераснаха в масово неводолство срещу непрозрачните публични поръчки.
Хиляди недоволни излязоха и по улиците на Тирана, за да блокират пет ключови булеварда. С това се сложи началото на протестната вълна и срещу управляващите социалисти в Албания. Опозицията обвинява премиера Еди Рама в корупция, манипулиране на избори и узурпиране на правомощията на съдебната система. Исканията им са да има служебен кабинет до парламентарните избори, които ще се проведат догодина.
И тъй като опозицията се обедини,
- протестът в Тирана успя
Само за дни принуди властта да отмени ареста на Сали Бериша. Заедно с бившия президент Илир Мета той вече загрява за пролетните парламентарни избори. Затова и люлеенето в Албания няма изгледи скоро да спре.
В Северна Македония улицата е празна, но и хазната бързо се изпразва. Правителството на Мицкоски не успя да отвори шампанско за 100 дни управление, защото получи слаб 2 от ЕС.“Борецът за свобода“ Християн Мицкоски за рекордно кратко време успя да предаде Македония, да заклейми България и да целуне Вучич. Но трусът в Северна Македония тези дни е не политически, а икономически. Световната банка обяви в доклад, че македонците ще са с най-ниския икономически растеж за следващата година в целия регион на Западните Балкани. Заедно с това банкерите свалиха наполовина прогнозата за тазгодишния ръст от 2,5%.
„Рискът в страната е доста голям и е пряко свързан с висок дефицит и високо ниво на дълг. Въпреки че преди 6-7 години Северна Македония беше сравнително малко задлъжняла със стабилни финанси, това вече изобщо не е така“, обяви Световната банка и
- вгорчи азиатския чай на Гордана Силяновска
на форума в Баку.
На Балканите никога не знаеш когато се затваря една врата от Изток дали тази, която се отваря, води на Запад.
Докато поредица земетресения люлееха хората в Босна и Херцеговина в Деня на държавността, блага вест дойде от Белия дом. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ги поздрави за празника и призова лидерите на страната да работят за националното ѝ единство. Нещо повече, обеща им помощ за стабилност и просперитета на страната.
Черногорци обаче се оказаха големия конкурент на съседите си от Босна и Херцеговина в любовта към новия голям брат.
Вместо американски поздрав, визитата на
- натовски шеф разлюля от вълнение Черна Гора
Властите там докладваха, че отделят цели 15% от бюджета си за подкрепа на Украйна, че са лидер в приемането на украйнски бежанци и са готови да пратят на фронта свидните си синове.
Изказването обаче сериозно разклати политическите полюси, защото русофилите там представиха проучване, че около 60% от гражданите на страната имат изключително негативна позиция към НАТО, а само 19% люто мразят Русия.
Повече от очевидно е, че руската мечка няма никакво намерение да заспива в хралупите на Балканите, нищо че идва зима.
След прзидентското поражението, което русофилите понесоха в Молдова, Москва отвърна на удара с Румъния. А нейни посредници не спират да ходят по петите на натовските генерали в Западните Балкани.
Поредното доказателство дойде от срещата на словашкия премиер Роберт Фицо със сръбския президент Вучич. Словакия ще засили подкрепата си за Сърбия на фона на продължаващото напрежение с Косово и ще изпрати войски в ръководената от НАТО мироопазваща мисия за първи път от 15 години, каза Фицо.
С други думи –
- геополитически трус се задава с епицентър Прищина
Още повече, че това внезапно обещание на приятеля на Вучич идва дни след решението на Словакия да закрие своя офис за връзка в столицата на Косово. и два месеца след кървавите събития, когато крехкият мир в региона бе нарушен и от експлозии, и от насилствени протести.
Политическите трусове в Западните Балкани обаче водят и икономически. По линия на най-голямото напрежение през зимата – отоплението.
Срещата на Фицо и Вучич беше помрачена от трус с епицентър „Газпром“, резонансът на който е остър и за двете държави.
Изненадващите американски санкции, които този път включиха „Газпром“, касаят всички европейски държави, които ползват руска газ и те трябва да побързат с решението как да продължат да плащат за доставките след 20-ти декември.
Досега „Газпромбанк“ беше освободена от санкции поради потенциалното въздействие, което би имало върху сигурността на доставките за Европа. Докато обаче месеци наред газовият пазар на стария континент беше фокусиран върху това дали може да бъде постигната сделка, която да позволи на руския тръбен газ да продължи да тече през Украйна за Европа и през 2025 г., новото решение за санкциите означава, че дори ако бъде постигнато подобно споразумение, европейските страни може да не са в състояние да плащат и руските газовите потоци така или да им спрат доставките.
Страните, които ще бъдат най-силно засегнати, са Словакия и Унгария, които все още разчитат на руски газ, доставян по дългосрочен договор с „Газпром“.
Сърбия и Северна Македония си доставят синьото гориво чрез Балканския поток, който тръгва от Турция. И докато македонците се похвалиха, че започват строителството на ново газово трасе с Гърция, за да диверсифицират риска, то събрите остават на 100 процента верни на Кремъл, хвалейки се че по този начин имат най-евтиния газ за Европа.
Дали обаче това ще важи и занапред? Всичко зависи от държавата, която е големият геополитически играч на Балканите.
Само преди дни Турция се похвали с една от най- успешните си години в икономически план.
Преди 22 години имахме икономика на стойност 230 милиарда долара, а сега се гордеем с икономика от 1,2 трилиона долара, каза министърът на търговията Болат и обяви, че страната се е превърнала в магнит за чуждестранни инвестиции и търговия заради политическата стабилност и икономическите реформи.
- Турция се превръща в огромния енергиен хъб
не само на Балканите, а и на Европа, но решението за „Газпром“ слага пръст в колелата на успеха. Затова и страната започна преговори със САЩ да е изключение от американските санкции, за да може да плаща за внасяния от нея руски природен газ и да го транспортира за Европа.
Историята показва, че вече е ималоа подобно изключение за иранските санкции.
А докато Анкара чака специалното разрешение, газовият трус продължава да я люлее. За разлика от Гърция, която доволно протрива ръце. Има поводи за радост премиерът Кириакос Мицотакис.
Трусовете засега заобикалят Гърция. Азерският президент Алиев го представи като скъп гост на срещата на върха на COP 29 в Баку, азитските страни се надпреварваха да му предлагат сделки.
Дни по-късно, той спокойно преметна крак върху крак, докато пиеше кафето в кабинета си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Гърция, която харчи около 3% от брутния си вътрешен продукт годишно за отбрана, е сред водещите страни в НАТО по отношение на разходите, заяви с гордост министър-председателят.
А после влезе в сленга на Тръмп и започна с критиките към Европа: Въпреки нашите усилия, комбинираните отбранителни разходи на ЕС възлизат на около 326 милиарда евро за 2024 г., което представлява само 1,9% от БВП на блока.
- Обратът в Гърция
чиято дългова криза в миналото заплаши да причини смъртта на цялата еврозона, е очевиден. Преди десетилетие Атина бе в разгара на унищожително финансово земетресение, белязало с години икономии, трудности и безредици. Сега обаче статистиката и инвеститори са категорични – 2024-а ще бъде годината, в която възстановяването на Гърция най-накрая ще завърши.
На Балканите едно нещо е било винаги на почит – още от времето на траките и елините. Вярата в съдбата. Сега обаче тя си прави поредна шега с гърците.
Икономиката им най-накрая задмина ръста отпреди кризата и далеч се откъсна от средното увеличение в еврозоната.
Сега обаче Гърция е изправена пред новия си проблем: да бъде препъната от рецесията, която започва в същите тези гиганти на еврозоната, които някога наложиха строги реформи върху икономиката й.
Ако това се случи, и Гърция ще се разлюлее икономически, а после и политически. И то не в ритъма на сиртакито. А в общия балкански земетръс, в който бурето с барут никой не знае кога ще гръмне.
Гръцкият заяви във вторник, че Европейският съюз трябва да засили своята роля в отбраната, да подкрепи отбранителната си индустрия и да подобри сътрудничеството с НАТО. Това изявление беше направено след срещата му в Атина с генералния секретар на НАТО, Марк Рюте, предава „Ройтерс“.
След инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. ЕС предприе стъпки за укрепване на своите отбранителни способности, като Европейската комисия обяви ключови проекти в областта на противовъздушната отбрана и киберзащитата.
„Съгласихме се, че един от основните приоритети за всички съюзници е необходимостта от засилване на общата ни отбрана. Това изисква силна отбранителна индустрия, значителни инвестиции и по-ефективно сътрудничество между ЕС и НАТО“, каза Мицотакис.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
