Месианският модел в България ерозира, но не си е тръгнал, защото е дълбоко вкоренен в нашата почва. У нас мислим политиката не през идейни разломи, а през личности.
Проблемът да няма правов ред у нас е, че нямаме традиция с него, докато в западните страни той е факт от векове.
Това заяви в интервю за БГНЕС политологът от социологическа агенция „Тренд“ Димитър Ганев, който издава и новата си книга „Българската политическа почва“
„Основната идея на книгата е да покаже, че нито едно от тези събития, на които ставаме свидетели днес, не е само по себе си, а то има своите основания някъде назад в годините. Всяка една реакция на обществото и на политическия елит има своите корени някъде в почвата“, сподели политологът.
В изследването си той показва, че тази почва се е формирала бавно през вековете и тя по специфичен начин реагира на големите политически тенденции, които идват отвън и ражда българска реакция, чиято основа се корени някъде назад в миналото. Анализаторът показва и основните характеристики на българската политическа култура. „Идентифицирайки основните от тях, без да претендирам за изчерпателност, можем да открием колко много от днешните събития се обясняват от тях под една или друга форма“, каза той.
Имайки предвид характеристиките на българската политическа култура, Димитър Ганев не е оптимист, че бързо ще успеем да се изравним със западните държави. „Трябва да минат поколения, за да може да се случи определена културна промяна“, подчерта политологът и даде пример със съдебната реформа и липсата на върховенство на закона, за която толкова много се говори през последните години.
Според него ако се вгледаме в страните, които ние даваме за пример и към които се стремим, като Великобритания или Германия, там правовата държава съществува от векове. А у нас от едва 35 години, защото периодите преди това едва ли могат да попаднат в категорията правова държава, смята политологът.
„Проблемът е по-дълбок и той е, че нямаме традиции с правовия ред, а държавите, към които се стремим живеят от векове в правов ред. Няма скоро да живеем в държава, в която има върховенство на закона и правов ред, какъвто има в западните държави. Трябва да минат поколения. Можем само да се надяваме да сме в тенденция, т.е. постепенно да изграждаме правов ред и да няма стъпки назад в това отношение“, заяви Ганев.
Политологът подчерта, че всички големи събития, които разтърсват страната ни, в крайна сметка идват отвън. Той е съгласен с тезата за „одомашняване на процесите“ на един от големите познавачи на Балканите Дияна Мишкова, която цитира в изследването си.
Освобождението на България през 1878 г., попадането в съветската сфера 1944-1947 г., краят на Студената война и падането на комунизма са все събития, които са в резултат на външни процеси за страната ни.
„България не е субект, а е обект на тези процеси. Въпросът е къде е нашата роля в тях, защото ние без съмнение имаме такава. Тя е, че им предаваме локален характер. Когато тези процеси стъпят на наша територия, те преминават през определена трансформация, именно защото те не лягат на голо поле. Те лягат на българската политическа почва и тя придава български характер на всички тези периоди и режими. Да вземем например социализмът. Той идва отвън, но можем ли да кажем, че той е същият като в Полша, Чехословакия, Унгария или СССР. Категорично не. Съвършено ясно се вижда, че той има други характеристики, особено след втората половина на 60-те и 70-те години. Можем ли да кажем, че либералната демокрация у нас е същата, като във Великобритания или Германия. Категорично не. Когато тези различни политически вълни идват в България, лягайки върху българската политическа почва ние ги правим различни, защото у нас има специфична политическа култура“, заяви Димитър Ганев.
Една от характеристиките на нашата политическа култура, която има своите исторически основания, е очакването на Месията. „Ние мислим политиката през личности. Винаги в нашата история е имало една личност, която стои отпред и към която общо взето адресираме нашите проблеми и персонализираме властта през нея. Дали ще се казва хан, цар, впоследствие султан, отново цар и генерален секретар – това е история на един човек, който е концентрирал общо взето цялата власт в ръцете си и ние отправяме към него всичките си политически искания и очакваме решения от този човек. Това дава отражение и върху последните 35 години. Когато се разпадна двуполюсният модел, ние отново проявяваме тази характерна за нас черта. Посочваме един, даваме му цялата власт и му казваме да оправи всичките ни проблеми“, каза политологът, имайки предвид месианския модел след 2001 г.
Ганев смята, че това месианство постепенно ерозира, защото кандидатите за нови месии през 2021 г., като Слави Трифонов и след това Кирил Петков и Асен Василев получиха в пъти по-малко подкрепа, отколкото, в началото на модела през 2001 г., когато за цар Симеон ІІ гласуваха над 2 милиона души.
„Посланието на българските граждани тук е следното: ние си взехме урока, явно няма стане така да дадем на един човек властта и той да ни оправи. Затова ви даваме мандат на първа политическа сила, но се договаряте с другите и така ще управлявате. Нашият политически елит не издържа този тест. Нашите политици не успяха да се договорят и да създадат някаква форма на стабилна власт“, каза анализаторът.
Според него месианският модел не си е тръгнал от България. „Той не може да си тръгне толкова лесно, трябва да минат още поколения, защото е дълбоко вкоренен в почвата. За разлика от Великобритания, където елитите са се раждали на базата на социални конфликти, на база на противопоставяне между аристокрацията и краля например, у нас не е имало такива процеси. Затова и мислим за политиката през личности, а не през идейни разломи“, заяви Димитър Ганев.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
