Снимка: Illia Ponomarenko/Twitter |
„Киев вече е толкова тих.
Там няма и звук на живот.
Сякаш е във вакуум.
И тази тишина обгръща пустите улици.
И е много неудобно“…
Туитовете на украинския журналист Илия Пономаренко могат да бъдат разгледани от всеки, който проявява интерес. Пономаренко туитва. Всеки ден от началото на войната. Ако прегледате туитовете на репортера от Kyiv Independent, ще прочетете военен дневник на нашето време и ще добиете потресаваща представа за драматургията на лудостта на Владимир Путин.
Един от първите обекти на агресивната война е летище Киев-Хостомел, което руските войски завладяват и което малко по-късно е отвоювано от украинската армия. На втория ден от войната, 25 февруари, Пономаренко навършва тридесет години. Публикува снимка от подземна шахта, в която безброй хора са избягали от бомбите. Следват снимки и видеоклипове на ракетни удари, унищожени руски танкове, украински войници, които влизат в битка. Военният репортер все още се надява на дипломатическо сближаване и бързо приемане на страната му в ЕС. Напразно.
Документираната от него жестокост расте с всеки изминал ден, страданието е все по-осезаемо, виждаме горящи сгради, опустошени квартали, бягащи жени, старци и деца. Отчаяние по лицата им. След това – варварското нападение срещу родилния дом в Мариупол.
Русия постъпи по същия начин в Сирия, където бомбардировките на граждански обекти и тероризирането на населението също бяха част от военната тактика. В едно интервю Олга Руденко, главен редактор на Kyiv Independent, казва: „Мисля, че е справедливо да се каже, че за нас е по-трудно, отколкото за чуждестранните журналисти, например. Ние не просто разказваме историята, ние я живеем“.
Путин и неговата армия искат да изравнят със земята именно тяхната страна. Пономаренко пише в Twitter: „Междувременно моя милост има 1 милион последователи тук, в Twitter. В деня, в който родният ми град беше официално обявен за напълно разрушен от руските военни. Продължаваме да се държим. Ще се върнем у дома отново“.
Всеки пост е разтърсващ призив да гледаш, а не да се уморяваш като зрител. Публиката също свиква с войната. Първоначалният шок, че немислимото наистина се е случило, отшумява. За тези, които седят на топло, възникват нови притеснения, като например страхът от прекомерно високите цени на бензина. В същото време обаче войната продължава. С най-неотстъпваща неумолимост именно за хората там – на мяст.
„Хората тук са способни да постъпват така с другите – може би дори доброволно, ентусиазирано, самодоволно. Не забравяйте това“, пише Сюзън Зонтаг в есето си „Съзерцаване на страданието на другите“. Според Зонтаг не можем да си позволим лукса на консуматорското отношение към реалността. Хора като Илия Пономаренко ни напомнят за това всеки ден.
This dude’s name is Bayraktar
