Напоследък е едва ли не модерно да се говори против ЕС: бил безсмислен, елитарен, вреден дори. Вярно е обаче точно обратното – този съюз ни дава неоценими предимства, смята коментаторът на „Ди Велт“ Марко Мартин.
За ползите от ЕС
„Нека за разнообразие да направим едно необичайно допитване: „Къде и кога ЕС лично на Вас Ви е причинил нещо неприятно?” Или пък: „Кое решение на Брюксел конкретно е влошило Вашия живот?” Може би ще получим отговори, които ще ни накарат да се замислим. (…) Ако погледнем съвсем трезво на нещата, ЕС е всичко друго, но не и елитарен. И тъкмо поради това е трън в очите на сноби от типа на Борис Джонсън. Защото хора като него не се нуждаят нито от стипендия по програмата „Еразъм”, нито пък от свободно придвижване, за да практикуват занаята си в цяла Европа. Откъм своите градски жилища или откъм провинциалните си имения „аристократи” като Джонсън могат спокойно да се подиграват на европейските инфраструктурни програми, на проектите за градско обновяване или на регионалните фондове. И в същото време да викат полски електриджии или водопроводчици, които да им отстраняват битовите проблеми – просто защото местната работническа класа вече отдавна се е издигнала над подобни дейности. Същото се отнася и до румънските медицински сестри в Дъблин, до българските рецепционистки в кипърски хотели, до испанските келнери в Берлин и италианските сладоледаджии в скандинавските страни.
Икономистите го наричат „компаративна изгода”: всеки може да предложи нещо, което другият няма – и така от взаимния обмен печелят всички. Във всекидневието тази картина понякога се размива, но под черта от ЕС все пак най-много печелят именно прословутите „обикновени трудещи се хора”, пише Марко Мартин.
„Европа, ние споделяме твоите ценности!“
По-нататък авторът се спира на едно ново явление: все повече млади хора в Европа издигат глас в подкрепа на ЕС: „Младото поколение, което взима думата в редица центристки партии, всъщност е поколението „Еразъм”, което не иска разни вчерашни хора да му съсипват конкретния живот. (…) Днес Европа не е нито някаква неопределена фантазия на малцина носталгици, нито пък елитарно кукувиче гнездо някъде из облаците”.
В края на статията си Марко Мартин отправя поглед и към протестиращите в Румъния: „Напук на ледения студ, румънците се вдигнаха на бунт срещу безсрамието на властващия елит. И на кого разчитат? Ето това трябва да ни отвори очите и да ни накара да се замислим: „Европа, ние споделяме твоите ценности. С обич, Румъния!” – това пишеше на един от многобройните плакати на протестиращите”.
Източник : Дойче Веле
