Тази вечер в епизода на хитовия турски сериал „Завинаги“ настъпва преломен момент в отношенията между Есма и Сюрея.
Адем е открил, че Фарук е в болница и именно той съобщава на Сюрея къде е съпругът ѝ, както и това, че той е добре, но е в безсъзнание след претърпяна операция по премахването на тромб в мозъка. Когато болният се събужда, любимата му е до него. Притеснена обаче, тя не знае той дали ще си спомня за живота си. С типичната си закачлива усмивка Фарук я уведомява през полуотворени очи, че тя няма толкова лесно да се отърве от него.
Докато Фарук лежи, Адем го посещава и му казва, че го е открил благодарение на тъмното си минало, с което Фарук е искал да го погребе.
Есма също научава новината за сина си, както и факта кой го е намерил. Султанката веднага разпорежда на Акиф да занесе в полицията скритите, уличаващи Aдем документи, защото майката е убедена, че незаконният син е навредил на първородния ѝ. Нейната цел в този момент е Адем да бъде арестуван.
Много интересни са разговорите на Адем с неговата психоложка, която умело направлява мислите му в правилното русло. Тя казва на пациента си, че той е изпитвал необходимост да има личен принос в намирането на Фарук. Специалистката кара Адем да опише брат си и зад упреците, тя забелязва конкуренцията между двамата.
В тези безкрайни часове на очакване, докато не се знае какво е състоянието на Фарук, Ипек се пече на бавен огън. За да го подклажда, в имението е дошла и Къймет, която нарича Рейхан и Адем „изродите на семейството“ и заклина дъщеря си да не ги допуска до себе си по никакъв повод и начин.
Фикрет казва на Фарук, че Адем го е открил припаднал и в несвяст.
Преломния момент в и без друго затоплящите се отношения между Сюрея и Есма, настъпва точно след случката с Фарук. Когато той идва в съзнание и ставя ясно, че ще се оправи без всякакви последствия, снаха и свекърва разговарят в двора на болницата вече успокоени. Есма казва, че ако е имала дъщеря, то тя би искала да бъде като Сюрея. Споделя и още няколко съкровени неща, които стоплят сърцето на снаха ѝ.
