Тази вечер в епизода на хитовия турски сериал „Завинаги“ много важни събития се преплитат. Победените са съсипани, но щастлив ли е техният екзекутор?
След разкритията, направени от Ипек, снимките от частния детектив взривяват конака на Боран. Първоначалната реакция е недоумение, но Фарук е бесен, виждайки как Адем плаща на Гьозде за услугите ѝ да съсипе семейството им. Той грабва фотосите и хуква към дома на новоизлюпения си брат. Там го намира весел и в еуфория, след като Дилара му е съобщила, че очакват дете. Много бързо ентусиазмът му е попарен, но Адем така или иначе е очаквал, че противният му род ще го разкрие.
Фарук през сълзи на очи го обвинява, че е много добър актьор и му казва, че тъкмо го е приел като брат и за миг този път не се е усъмнил в него, когато ги е ударил жестоко. Думите на Фарук са много силни. В него вече няма гняв, няма отмъстителност, той просто иска Адем да му върне Фикрет, като му дава да вземе всичко, което иска в замяна. Фарук не разбира откъде идва толкова голямата лошотия у Адем и му казва, че той пък няма да разбере явно никога какво означава да защитаваш семейството си.
Бащата на Ипек – Шахап, се разбеснява, научавайки новините за фалита на Боранови. Той тръгва да убива Адем, но всички заедно успяват да го спрат. Въпреки краткото успокоение, Шахап ядно обвинява Есма за огромните си загуби, но тя веднага го атакува, че Адем е творение на неговото семейство.
Следват тъжните кадри от напускането на конака с няколко вековната история на фамилия Боран. Работници изнасят цялата покъщнина и любими, ценни предмети. Дошъл е и Гарип, който иска да подкрепи Есма в трудния момент. Той иска позволение да откупи поне пианото, но тя му отговаря, че то не се продава и започва да свири.
Всички покрусени си тръгват. Фикс идеята на Адем вече е факт – той вече е собственик на имението, за да може Фикрет да излезе от затвора.
Дилара става свидетел на разкритията за мерзостта на съпруга си, минути след като му е споделила, че ще става баща. Тя е покрусена и нейният живот се срива за секунди. Тя напуска Адем, не можейки да повярва на какво е способен той.
Дали това, че влиза във владение на дълго жадуваното имение, в което той никога не е бил приет като равностоен член на семейството, прави прекрачването на прага на конака триумфално? Адем е властелин на желания имот, но е сам, сам, толкова сам, че дори удовлетворението е силна дума, камо ли успехът му да се нарече щастие…
