Вероятно ще се учудите на това мое удовлетворение, защото повечето от нас българите гледаме на срещата със закона като на възможност не да признаем вината си, а да заобиколим членовете и алинеите. И в много от случаите сме доволни, че сме успели да вържем очите на Темида. Не се замисляме обаче за последствията.
Ще ви разкажа съвсем тривиалната ситуация, в която попаднах днес. Ситуация като по учебник, в който става дума за пешеходец, попаднал в графата „нарушител“.
Бързам. Много. Целият ми ден е разчетен до минута. Вървя по единия тротоар на главната старозагорска улица и поглеждам на отсрещния, където трябва да свърша още нещо. Пешеходната пътека е на не повече от 50 м от мен, но ако мина по нея трябва да се върна. Освен това си е моя запазена марка да „прелетя“ по начин „кестерме сокак“. Цял живот съм го правила с ясното съзнание, че така не трябва. Освен това от десетки години съм шофьор и винаги се възмущавам на ей такива „скакалци“ като мен, които се престъргват по улиците отвсякъде и не винаги можеш да реагираш, за да ги предпазиш от собствената им глупост.
Ала съзнанието е голяма работа – разпределя ревниво в нишите си различни ситуации и никак не му се иска да ги смесва, че да ги и ревизира.
И така, хоп-троп през затревеното островче, стъпвам в калта и изчаквам върволицата от коли, но не поглеждам кой се задава. Втора в колоната е позната бяла кола с надпис „Полиция“. Минава бавничко и точно до носовете на обувките ми намалява, а през прозореца служителят на реда вежливо ме кани да отида встрани до колата. Предполагам знаете какво последва – фиш за глоба на красив розов лист. Униформени мъж и жена. Възпитани. Нямам никакви оплаквания. В моята глава обаче беше по-интересно. Борбата беше на двете различни гледни точки: 1.Ощипват ме с едни пари, които за мен никак не са малко и 2. Аз знам, че съм си виновна отвсякъде.
Не се молих, не казах, че повече няма да правя така, а изследвах собствената си реакция.
Човек живее между доброто и злото. Тук е едното, там – другото, а ние сме по средата чрез свободната си воля кое от тях да изберем. Човекът може да приеме в себе си и двете и да ги остави да действат както в тялото, така и в душата му. Избрах това, че тази глоба е много вероятно да ме е предпазила половин час по-късно някой да ме блъсне на друго място, където пък на мен не ми е мястото.
Хората в цивилизования свят спазват правилата и законите, защото им бъркат в джоба при всяко нарушение.
