-
От 17 препоръки към България, направени през януари т.г., по шест има минимален напредък, който се изразява основно в изработване на проектозакони, пътни карти и механизми, но не и в реални действия, с реални резултати.
-
Проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия през 2017 г. показва, че Българите са най-негативно настроената срещу съдебната система нация в целия Европейски съюз. 63% от българските граждани оценяват нивото на независимост на съдебната система като „много лошо или сравнително лошо“, при средно за ЕС28 (вкл. България!) 34%. За сравнение, в Дания недоволните от правосъдието са едва 7%, в Люксембург – 9%. Под 20% са негативно настроените граждани на Холандия, Финландия, Естония, Австрия, Германия, Великобритания, Швеция и Ирландия.
-
По бюджетни разходи за обществен ред и безопасност сме лидери в Европа с 2,8% от БВП (при средно 1,8% за ЕС28). Лидери сме и по разходи за полицейски служби (1,4% от БВП при средно 1% за ЕС), както и за издръжка на съдебната система (0,7% от БВП при средно 0,3% за ЕС). По издръжка на затворите сме на средното за ЕС ниво от 0,2% от БВП, заедно с още 13 държави-членки (Словакия, Румъния, Унгария, Великобритания, Испания, Литва, Латвия, Италия, Естония, Чешка република, Франция, Швеция и Дания).
[ad id=“263680″]
-
Според класацията на международната организация Transparency International, България е с най-нисък индекс (41) на възприятие за корупция (0=силна корупция > 100=без корупция) при средно за ЕС28 индекс 65. Най-малко усещане за наличие на корупция имат гражданите на Дания (индекс 90), Финландия (89), Швеция (88) и Холандия (83).
-
По данни на Световната банка1, загубите, дължащи се на кражба, грабеж, вандализъм и палеж, съставляват 0,7% от продажбите през 2013 г., а през 2007 г. са били 0,2%.
-
По показателя „Съдии на 100 000 жители“ през 2015 г. България се нарежда на пето място в Европа с 31 съдии (при средно 21,8 за ЕС), по внесени в съда дела сме на 13-то място, а по брой дела на един съдия сме на 22-ро място (216 дела/съдия). За сравнение, в Румъния на 100 000 жители има 23-ма съдии, на които се падат средно по 373 дела.
-
Според последните данни на социологическата агенция „Алфа рисърч“, през октомври 2017 г. българският съд се е ползвал с одобрението на едва 10% от гражданите, а прокуратурата – с 6%! Две-трети от българите дават негативна оценка и на съда, и на прокуратурата.
-
В класацията за тази година на Световния икономически форум „Глобален индекс на конкурентоспособността“ България е на 49-то място сред 137 държави, благодарение единствено на макроикономическата стабилност (по този показател сме на 25-то място). Оттам-нататък: по състояние на институциите сме на 98-мо място, по ниво на инфраструктура – 76-то място, по показателя „Здравеопазване и начално образование“ – 68-мо място (при 57-мо през миналата година!), по показателя „Висше образование и продължаващо обучение“ – 54-то място (при 46-то през миналата година) и т.н. Но по-впечатляваща е класацията на най-проблематичните фактори за правене на бизнес – корупция, престъпност и неефективна държана администрация.
-
Налице е сериозен срив на инвестициите като дял от БВП – от 28,3% през 2007 г. на 18,6% през 2016 г., в т.ч.: публичните инвестиции са намалели от 5,2% на 2,8%, преките чуждестранни инвестиции – от 18,8% на 1,4%. Ръст е налице единствено при местните частни инвестиции, които са се увеличили от 4,3% през 2007 г. на 14,4% през 2016 г.
[ad id=“225664″]
-
В класацията за медийна свобода на международната организация Репортери без граници през 2017 г. България заема 109-а позиция, а през 2007 г. е била на 52-ро място в света. В обобщената оценка на Репортери без граници за България се казва: „България е с най-ниския индекс за свобода на пресата сред членовете на ЕС. Това се дължи на средата, доминирана от корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси. Разпределението на средствата от ЕС за определени медии се осъществява при пълна липса на прозрачност, което подкупва редакторите, за да толерират правителството в политическите си коментари или да се въздържат от представяне на някои проблемни истории.“
