Снимка: Bloomberg |
Понякога е възможно да опростите нещо твърде много, пише Брендън Грийли за Financial Times.
Преди повече от десетилетие Бен Бернанке, тогава председател на Федералния резерв, даде интервю за „60 минути”, телевизионното предаване, пред което важни американци се явяват, когато имат важни неща за казване.
Бернанке обясняваше как Фед е реагирал на финансовата криза. Когато стигна до програмите за закупуване на активи, водещият попита дали Фед харчи парите на данъкоплатците.
„Това не са пари от данъци“, каза Бернанке. „Банките имат сметки във Фед почти по същия начин, по който хората имат сметки в търговска банка. Така че, за да отпускаме заеми на банка, ние просто използваме компютъра, за да идентифицираме размера на сметката, която имат във Фед“. Водещият попита дали Фед печата пари. „На практика, да”, отвърна централният банкер.
Той не грешеше, разбира се. Това е Бен Бернанке. Може да не сте съгласни с избора му на политика, но той със сигурност знае как се създават пари.
Този цитат от „60 минути” обаче все още се появява често, повече от десетилетие по-късно. Когато Бернанке опрости това, което прави Фед, той затвърди пред много хора дълбоко погрешната идея, че Фед просто магически създава долари от нищото и след това, като декрет, казва: „Ето. Това са пари.“
Има проблем с думата „фиатни (без златно покритие – бел. прев.)“ Използваме я, за да опишем сегашната ни парична система. След това преподаваме на студентите, че думата идва от италиански и означава декрет или указ. Казваме им, че фиатните пари са социална конвенция. Те имат стойност, защото правителството казва така, и всички са съгласни. Камерън Уинкълвос, съосновател на крипто борсата Gemini, казва, че „всички пари са мемета (фиктивни – бел. прев.)“ Това е научил в Харвард, докато правеше други неща, с които стана известен.
За съжаление това изобщо не е начинът, по който работят парите. Първото описание, което можах да намеря за парите като „фиатни“, идва от Джон Стюарт Мил, английският философ, в „Принципи на политическата икономия“, пеше анализаторът. Мил излага следната хипотеза: да предположим, че правителството е започнало да изплаща заплати с хартиени пари, които не могат да бъдат превърнати при поискване в сребро или злато. Стойността на тези пари, пише той, „ще зависи от фиатността на властта“.
Е, да. Ако Министерството на финансите на САЩ отпечата билети за карнавал, харчи ги в икономиката и ги нарича долари, стойността на тези долари ще зависи от правомощията на Конгреса. Но не това прави ведомството и не това представлява доларът.
Ако живеете в САЩ, доларите, които използвате най-често в ежедневието си, са банкови долари. Банката ви ги създава, когато ви дава назаем пари, след което ги депозира във вашата сметка.
Банковите долари нямат стойност, само защото банката ви казва, че имат. Вашата банка има регулатори, които ровят в счетоводните й книги, за да се уверят, че тези заеми са стабилни активи с прилична възвръщаемост. А и вашата банка плаща премии на Федералната корпорация за застраховане на влоговете, за да гарантира вашите депозити в случай че все пак фалира. Ако банковите долари са просто социална конвенция – меме – тогава и вашата ипотека също е меме.
Сега вземете Фед. Това е просто специална банка. Както каза Бернанке, търговските банки имат депозитни сметки във Фед. Когато Фед им дава назаем пари, тя заверява сметките им с долари, които ние наричаме резерви. И точно както когато търговските банки ви отпускат пари, тези резерви са задължение за Фед. Но има важна част от процеса, която не бе разкрита в „60 минути”: когато Фед заверява тези сметки, той също така купува активи. Той разменя резерви за активи.
Когато казваме, че Федералният резерв печата пари, имаме предвид, че няма нищо в замяна. Та-дам! Но всъщност има. Фед трябва да купи нещо. Обикновено това са съкровищни бонове, но при спешни случаи може да бъде по-съмнителен актив. Така Фед гарантира резервите. За да повярвате, че тези резерви са само меме, трябва да смятате, че и активите са такива. Но те не са. Ако не на мен, повярвайте, че активите на Фед осигуряват възвръщаемост всяка година, добра или лоша, без дефолт.
ОК. Сега нека погледнем финансовото министерство. То също има сметка във Федералния резерв, но не може просто да извади вълшебни долари от нея. Ведомството може да влага долари в сметката си чрез събиране на данъци или като продава ДЦК. Няма декрет или указ. Никъде няма принтер за пари. Всичко това са транзакции в баланса, активи за пасиви.
Сега: може да мислите, че всички тези ипотеки и заеми с кредитни карти са безсмислени активи. Може да вярвате, че правителството на САЩ няма да може да събере достатъчно данъци, за да превърта тези ДЦК. Ако сте прави, тогава да, доларът няма стойност. Но все още не говорим за доверие в ничий декрет. Говорим за кредитен анализ. Така че, моля: нека спрем да ги наричаме фиатни пари. Вместо това трябва да им казваме кредитни пари.
Източник: https://www.investor.bg/ .
