Снимка: Bloomberg |
Допускането, че доларът е активът сигурно убежище в света, е константа в този непрекъснато променящ се свят. Тази година това определено се оказва вярно. Доларовият индекс, известен като DXY и измерващ стойността на зелената валута спрямо останалите основни, е на най-високото си ниво от юли 2020 г. и изглежда е напът да върви още нагоре, подхранван от високата инфлация в САЩ и възраждащата се икономика. И двете увеличават натиска върху Федералния резерв да повиши лихвените проценти, което на свой ред засилва относителната привлекателност на долара, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Основното практическо правило на валутния пазар, е че по-силният долар вреди на икономиките – особено на крехките развиващи се – които разчитат на внос на суровини по доларови цени. Обратната страна на това е, че икономиките, които изнасят суровини и въглеводороди, получават валутен тласък. Но големи износители като Европейският съюз и Япония също се възползват, когато техните валути са относително по-евтини спрямо долара. Европейската централна банка със сигурност не протестира срещу устойчивата слабост на еврото, докато регионът се опитва да се възстанови от пандемията.
Малко по-сложно е за икономиката на САЩ: въпреки огромния търговски дефицит икономическото въздействие е донякъде компенсирано от това, че доларът е световна резервна валута. Фед избягва да дава каквито и да е мнения относно стойността на долара, когато определя лихвената политика. Но непоколебимото му желание за поддържане на лихвените проценти близо до нулата и все още продължаващите покупки на облигации за десетки милиарди всеки месец изглеждат все по-трудни за оправдаване. По-нататъшните силни данни за пазара на труда биха могли да променят баланса.
Нищо в живота не е просто. Така че Фед трябва да съблюдава тънкия баланс между това да не оставя ниските лихви твърде дълго, което може да наложи вдигането им по-нататък, за да бъде повален инфлационният звяр, или наистина да оттегли стимулите твърде рязко и да предизвика повторение на пазарните истерии от 2013 или 2018 г. Бившият председател на клона на Фед в Ню Йорк Бил Дъдли вярва, че Фед е закъснял със затягането и се намира в трудна ситуация, но 10-годишната доходност на американските ДЦК от 1,6% показва, че пазарът на облигации все още вярва в уменията на централната банка.
Неотдавнашното увеличение на индекса на потребителските цени в САЩ с 6,2% (през октомври на годишна база – бел. прев.) е очевидна и настояща опасност: ако тази инфлация, надвишаваща с много целта за 2%, се запази, това само ще изтегли по-напред във времето прекратявнаето на количественото облекчаване (покупките на активи – бел. прев.) на Фед. По-силните от очакваното данни за заетостта през октомври само потвърждават, че икономиката се възстановява по-бързо от пандемията, подхранвана от още фискални програми за трилиони долари и баланса на Фед, който бързо се приближава до 9 трилиона долара. Не е трудно да се заключи, че това може да ускори първото повишение на лихвите.
