Старо Железаре е село в община Хисаря, област Пловдив. В горещ летен ден в местната кръчма има само няколко редовни посетители. Според последното преброяване от март 2024 г. в селото живеят 405 души.
В това преброяване „липсват“ много хора, които вече не са между живите, но са изобразени по дуварите на селото. Графитите с техните лица са още там. Били са създадени от полско семейство с български корени – Катажина и Венцислав Пирянков, както и от техни ученици.
Дядото и бабата на Венцислав са от Старо Железаре, живели са в къщата, която днес е превърната в артистична галерия.
А Катажина е от Полша. Двамата с Венцислав живеят в Познан, където са едновременно преподаватели и действащи художници.
Нещата се променят преди десетина години, когато семейството започва да идва в Старо Железаре всяко лято за по няколко месеца. Водят и свои ученици, с които рисуват по дуварите.
„Това е общ проект. Заедно с учениците решаваме кого да нарисуваме. Става много бързо и спонтанно“, казва Катажина.
Резултатът е, че в селото от 10 години протича летен Street Art фестивал, в който рисунките са тематични и непременно актуални.
Тази година учениците на семейство Пирянков рисуваха графити от 19 юли до 4 август, а темата беше тройна годишнина, свързана с НАТО – 75 години от създаването на алианса, 25 години от присъединяването на Полша към НАТО и 20 години от присъединяването на България.
„За да отпразнуваме тези годишнини, решихме да кръстим фестивала в чест на НАТО, но по начин, който да препраща и към селската действителност – Natural Authentic Tomato Organization“ („Натурална автентична доматена организация“) – четири думи, които на английски образуват акронима НАТО, разказва Катажина Пирянков.
На няколко преки от местната кръчма можете да срещнете Доналд Тръмп, прострелян с червен домат.
Графитът е препратка към атентата срещу кандидата на Републиканците за президент на САЩ – Доналд Тръмп, който се случи в средата на юли. Тогава Тръмп беше прострелян с истински куршум в ухото по време на предизборен дебат в Пенсилвания.
На дувара в Старо Железаре компания му правят други американски президенти, срещу които е имало атентати, като Роналд Рейгън, Ейбрахам Линкълн, Джон Кенеди.
Идеята за този графит е на една от ученичките на Катажина и Венцислав Пирянков – Анна Окониевска. На рисунките обаче президентите не са простреляни с куршуми, а с червени домати. Това е част от замисъла на Street Art фестивала тази година.
„Това е политическо послание, но едва ли хората от селото биха искали да виждат сцена на насилие всеки ден, а ние искаме тези графити да ги правят щастливи“, казва Анна.
На съседния дувар са изобразени други важни герои от международната политическа сцена – президентът на САЩ Джо Байдън, президентът на Украйна Володимир Зеленски, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху, президентът на Полша Анджей Дуда, вицепрезидентката и кандидатка за президент на САЩ Камала Харис, президентът на Русия Владимир Путин. Има го и българския президент Румен Радев.
Те са хората, които „рисуват“ света ни днес, но в Старо Железаре те са в позицията на нарисувани.
„Ние като артисти и като художници гледаме по-сатирично на политиката и политиците. Ние сме едни присмехулници. Все пак това е някакво отношение“, казва Венци.
Жените от улица „МоМА“
Това, което правят Венци и Катажина, се подкрепя от местната управа и жителите на селото. Някои от собствениците сами предлагат да се изрисуват оградите им, а понякога пожелават там да има и изображения на внуците им.
Властите дори се съгласяват да прекръстят една от улиците, като я назоват „МоМА“, по името на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, един от най-големите в света.
„Нарисували сме известни картини на световноизвестни автори от МоМА“, казва Венци и добавя: „Това тук е един селски сорт на онова, което е в Щатите“.
Резултатът е, че сега на улица „МоМА“ могат да се видят женски образи, като тези на Фрида Кало или Мерилин Монро. Рисунките са по картини на известни артисти като Модиляни, Анди Уорхол, Тамара де Лемпицка.
Останали са много дувари за изрисуване, така че поне по тази причина семейство Пирянков ще продължи да се връща в селото. Катажина твърди, че причината е друга: „В България всичко ми харесва“, казва тя.
Един фестивал се готви най-малко година преди официалното му начало, така че докато учениците им рисуват по тема, зададена през 2023, Катажина и Венци вече правят планове за догодина.
Голготата на жените в началото на 20 век
Как в началото на 20 век жените си проправят път в един свят, подвластен на патриархални догми.
