Достойната и несправедливо забравена българска царица Елеонора Българска

Несправедливо забравена, на тази ренесансова личност България винаги ще дължи благодарна памет, дълбока почит и непресекваща признателност. На днешния 28 февруари през 1908 година Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц, се венчава за българския цар Фердинанд.

[ad id=“225664″]
Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който от лявата страна на българския цар да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като свое фамилно име името на своя народ – царица Елеонора Българска.

[ad id=“236999″]
Като втора съпруга на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от покойната Мария Луиза Пармска – престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и чрез личен пример да приучи младото българско общество към състрадание, милосърдие и дарителство.

За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката и още следващата година тя ги влага в изграждане на санаториума за гръдноболни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил. Ако е истина, че името на човека направлява съдбата му, царицата е прекарала целия си живот в мир със съдбата и с името си. (Елеос на старогръцки означава състрадание.) И за девет години царуване от мащеха на царските сираци Елеонора се превръща в Майката на Отечеството.

[ad id=“238430″]
След церемонията Елеонора получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“.

Бракът между Елеонора и Фердинад е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора основава Българския Червения кръст.

[ad id=“236999″]
Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).

Заболялата тежко на Тракийския фронт по време на Балканските войни българска царица след четири тежки операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград

На 12 септември сутринта Нейно Величество българската царица Елеонора се прости със семейството, със свитата и прислугата си. Прие причастието и с тих, почти неземен глас помоли да отворим прозореца на килията й и да я оставим да слуша морето.

Смъртта обрича всеки от нас на самота и забрава.
Моето последно желание е,
след смъртта ми
да бъда положена в святата българска земя,
та там да се слея завинаги
с онези,
които, преди да издъхнат, ме наричаха „майко”.

Последното ѝ желание е да бъде погребана скромно – „като прост войник!” – до стената на любимата й Боянска църква.

Из „ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА”

Неда Антонова
Те са хиляди и всички са мои деца.

ЕЛЕОНОРА