ДПС сякаш изчезна от публичния политически живот. Когато не си мълчи, партията обвинява управляващите, че се занимавали с „несъществуващи теми“. Какви съществуващи теми обаче цели да прикрие това поведение на движението?
Грешна формула на управлението е вкарала „крайни националисти“ във властта. Това обяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ в Борино, където той и част от ръководството на партията присъстваха на традиционния празник на града. Въпросното прозрение (изказано минимум за 20-ти път) бе направено на 7 август – около две години след сформирането на настоящия кабинет. Седмица след края на парламентарната сесия председателят на движението реши да обобщи, че само в последния месец от работата на Народното събрание са приети законопроекти, свързани с „несъществуващи теми, които създават разделителни линии в обществото, само и само да обслужат интересите на националистите“. Дотук добре. Ако председателят на движението е имал предвид ограничението за гласуване на българите зад граница и безумието със забраната за носене на бурки, дори до голяма степен е прав. Но какво се случва със съществуващите теми, които ДПС някак не забелязва? Когато един партиен лидер обвинява управляващите, че се занимавали с маловажни въпроси, с измислени теми, разделящи обществото, целящи да заглушат съществените теми, нормално би било в същото време той да назове другите, важните въпроси за решаване.
Нещо случва ли се в Турция?
„Онова, от което се нуждае страната, е нормалност в политиката. А нормалността означава ясни правила, по които се прави политика“, твърди Карадайъ. И “превежда“ какво означава нормалност: “Никой не трябва да забравя, че всяка разделителна линия залага опасни перспективи пред сегашното и бъдещите поколения. Затова и няма как да продължи тази объркана власт, особено на фона на тревожните процеси, които се случват в Европа и света“, добавя той. Нито дума за случващото се в Турция. Очевидно тревожните събития в съседната държава спадат към онова измърморено в края на изречението “…и света“. Да, но този „свят“ има обща граница с България и в него самото ДПС има няколкостотин хиляди избиратели, за които би трябвало (поне на думи) да го е грижа. Впрочем, според съобщението от пресцентъра на партията, на въпросното събитие в Борино са присъствали и гости и Турция.
Иначе в “гръмката си“ политическа реч Карадайъ обещал на избирателите си, че движението няма да се изложи нито пред тях, нито пред страната. И така, без да бъде назована, изскача още една съвсем реално съществуваща тема, която ДПС се прави, че не забелязва – президентските избори. Ако прочетем между редовете думите му, това изречение би трябвало да означава, че Движението за права и свободи отново ще спечели изборите – независимо кой е видимият победител. Очевидно движението смята, че в навечерието на президентския вот трябва да се занимава с влизането на националисти във властта през 2014, а не със събитията, които ще предопределят бъдещата вътрешнополитическа кондиция на държавата – а оттам и външната ѝ ориентация. Повече красноречиво от това – здраве му кажи.
Защо мълчи ДПС?
Защо Големият въпрос е не защо ДПС публично отсъства от двете важни за държавата теми, а какво договоря по тях зад кадър?
Случващото се в двете най-големи партии (ГЕРБ и БСП) и демонстрираното от тях поведение – я с безсмислици за Ньойския договор, изречени от бивш военен и бъдещ политик, я с 90-секунден разговор с Путин по телефона – подсказва, че на този вот проевропейската ориентация на България ще бъде поставена на изпитание. В това изпитание без съмнение активна роля ще има мълчаливото по темата Движение за права и свободи.
Мълчанието на ДПС на практика буди въпроси, чиито отговори ще бъдат дадени от големите партии (искат или не) в следващите месеци. Най-важният сред тях, разбира се, е ще станем ли свидетели на „дългоочакваното“ разбирателство между ГЕРБ и БСП и дали всъщност то няма да се случи с посредничеството именно на ДПС? Погледнат от този ъгъл, и в контекста на сближаването между Анкара и Москва, българският вътрешнополитически живот изглежда, че ще разплете още една „мистерия“ – дали трите най-големи партии не са управлявани наистина ръчно от външни сили.
За ДПС такива съмнения съществуват още от създаването ѝ, а за да се разграничи от тях партията изгони яростно бившия си председател с мотива, че се е сближил прекалено много с Анкара. Сега, когато има основание да се обсъжда обстойно поведението на турските власти, ДПС си мълчи. Мълчание, което пак изважда на преден план горното питане – дали основните партии в България не са на дистанционно управление? Не от юг, а от изток.
